Иван Вазов

Драски и шарки - Траур

- Чорт го взел, гледай сега!... - казваше си с досада п безпокойно Димитър

Кочов в кафене "Мендел", във Виена, като прочиташе трети път антрефилето в

немския вестник. - Тоя вестник се получава в София и бездруго ще е било обадено

на жена ми!... Клетата! От коя дата е? От 22 юли, преди четири дена, в същия

ден, когато съм тръгнал аз. Колко страдание и скръб от едно глупаво

недоразумение! По-скоро да депеширам!

Кочо написа на кръглата мраморна маса една телеграма и излезе.

Безпокойството на Кочова имаше основание: немският вестник, който излизаше в

същия немски град, дето той, Кочов, беше преседял един месец да се лекува от

водите, обаждаше, че на 22 юли се поминал там българинът Д. Кочов. Тая скръбна

вест бездруго беше истинска, но не Димитър Кочов, а Депко Кочов от Варна трябва

да е умрял. Той беше много лошо още при Димитровото стоене там.

На сутринта сам Димитър Кочов тръгна за София.

Във вагона през целия път умът му беше занят само от образа на младата му жена.

Той живо си представяше нейното положение в минутата, когато някой от ближните

й е обадил със заобикалки зловещия слух, даден от немския вестник. Това

бездруго ще е станало: "Добра реч надалеч, лоша - още по-далеч!"... Какъв удар,

каква гръмотевица въз главата на бедната Божанка!... Той примижаваше, като че

искаше да не види нейното отчаяние и плач. Знаеше Димитър, че Божанка го

обичаше и му беше привързана искрено и страстно. Нежно сърце беше тя... Навярно

сторили са веднага справки, недоразумението се е обяснило, тя се е успокоила -

какво благодеяние е телеграфът! Но докато е траяла неизвестността, ще е минало

поне дванайсет часа. Дванайсет часа такива мъчения, смъртни безпокойства! Та

това може да застари човека с десет години!

И той мислено виждаше бялото миличко Божанкино лице, украсено с черна свилена

коса, заляно със сълзи, пребледняло, изменено от страхове... После пък, след

успокоението - още по-светнало и разхубавяло от щастие... Той си я представяше

тогава със светло-люляковата рокля, с която тъй беше хубава и напета. Напета

беше Божанка и кокетлива - една голяма слабост към модите... Коя я няма днес?