Иван Вазов

Драски и шарки - Той е млад, здрав, интелигентен

Той е млад, здрав, интелигентен.

Четири пъти дохожда при мене.

Иде той при мене за важна работа: проси ми ходатайството за една служба. Той е

бил на служба цели девет години, но преди няколко месеца го изключили. Какъв

скръбен вид има тоя младеж, колчем дойде да ме моли! Как става убит и усърнал,

като узнава, че заляганията ми не се увенчават с успех! Последния път, когато

го видях, просто беше ми съвестно: аз хванах да се чувствувам виноват... Не,

неприятно става това - ще ме принуди най-после да се реша на едно от двете: или

да му затворя вратата си, или да му отсеча категорически надеждата. Нямам

храброст ни за едното, ни за другото. Той е така нещастен!

*

Днес пак дойде.

Когато по поканата ми той седна на стола, погледът му въпросително се впи в

мене и лицето пребледня и се изопна.

- Какво? - попита той.

В тая проста дума сега се сбираше цялата му душа, цялото му същество.

Аз му отговорих, че - пак несполука.

- Аз не мога да си въобразя това! - извика той горчиво. - Аз не мога да остана

без служба! Аз трябва да живея... Помислете си какво е моето положение! Ужасно!

И цял поток горчиви оплаквания, възмущения, безнадеждности. Дожаля ми.

- Най-после, помислете си за някоя друга работа - загатнах аз свенливо.

Момъкът хвърли в мене такъв учуден и обиден поглед, щото веднага се разкаях за

смелостта си.

- Работа! - възрази той. - по-добре кажете ми, че не можете нищо за мене, а не

се гаврете!

Аз се опитах да го убедя, че в думата "работа" няма нищо обидно и зложелателно,

че не съм имал ни най-малко мисъл да се подигравам с нещастието му; напротив.