Иван Вазов

Драски и шарки - Слугиня

Стоян Раков беше останал без слугиня посред зима. Последнята му го напусна

преди три недели, без никаква видима причина. За едно софийско семейство такава

случка е цяла беда. Стоян Раков беше началник на отделение в едно министерство,

жена му - млада и почитаема госпожа, даже подпредседателка на две женски

дружества; но тия световни блага и почести не бяха способни да ги направят

щастливи; в тяхното небе имаше една черна точка: нямаха слугиня. Това беше

жизнен въпрос за почтените съпрузи, той занимаваше умовете им, той даваше храна

на разговорите им, той обгръщаше всичките ламтения на душите им.

Ракови нямаха слугиня.

И госпожа Ракова в черква, и на гости, и в дружества - все тия горчиви

оплаквания:

- Представете си, госпожа (софийските благородни дами се титулуват тъй, вместо

"госпожо" - за отличие от калугерките), представете си, госпожа, нямаме

слугиня!

А в тия прости думи се заключаваше цяла Шекспирова трагедия за младата и

почитаемата госпожа Ракова; те искаха да кажат: "Представете си, госпожа, това

ужасно събитие до какви скандали ни доведе; аз, както едно време баба ми - и

майка ми, още днес - сама си пера дрехите и се умирисвам в кухнята като

някоя... И нямам час свободничък да посветя на по-възвишена и благородна

грижа... Представете си: даже не ми остава време да ида да си кроя новата рокля

Empire, а платът Стоянчо е купил от толкова време... Стоянчо, и той, бедният,

от височината на своя началнически стол, е принуден да слазя до занятията на

простата тълпа... Можете ли да си представите - това ви казвам в секрет, - че

вечер, като се стъмни, той взема стомната под палтото и отива на чешмата да

налее вода? Един началник на отделение! Неговият разсилен това не върши... Пет

пъти досега горкият е ходил на фурната да вземе гювеча. Вие знаете?... Ние

повече гювеч си правим: нарежи мръвки, хвърли им лъжица масло, па хай на

фурната, та друго и не знам. Кой му е мислил някога, че ще изпадна до такава

ниска точка - да бъда принудена аз да си чиня хизметя... Та и мъжът ми колко се

възмущава! Е, чуло ли се е подобно нещастие?"

Ракови нямаха слугиня.