Иван Вазов

Драски и шарки - Репетиция

Третият акт на драмата се изигра при ръкопляскането на публиката. Четвъртият,

който беше най-важният, пълен с много движение и критически ситуации, щеше да

се почне след един четвърт. Извътре сцената, при спусната завеса, с голям

тропот променяха декорацията: трябваше да представят един площад в Севилла...

При изхлузените кулиси, до ламбата, натрупани актьорите: едни с книги в ръка,

преговаряйки за последен път ролята си, други - улисани в шумни приказки, в

които често пробиваха раздразнени ноти. Скоро глъчката сдоби остър характер.

- Аз пък те съветвам, Бартович - казваше един дълъг, бледолик актьор, облечен

във вехтък средневековен костюм, с някаква чудата капела с перо на главата - да

пазиш приличие и да не си позволяваш много...

- Това е ролята, господин Влъхвов; ролята ми предписва нежност и аз постъпвам

нежно... На сцената доде сме, ти трябва да забравиш, че си мъж на Даринка; тя е

само дъщеря на Дон Фернандеца, а аз съм неин любовник. Тебе ти стига, дето си

цар... Всеки ролята си... - отговаряше един нисък, рус, грапав момък, облечен

също с костюм на испански гранд, с лице нацапано с дебел пласт белило и пудра.

- Нежност-нежност - подземаше царят, - но защо я прегръщаш истинската? Ти даже

веднъж я цалуна по ухото, Даринка се дръпна, а ти искаше по устата! Забранявам

ти, господине!

И царят доби свиреп вид.

- Бартович - обърна се към испанския гранд един друг актьор, който изпълняваше

службата и на режисьор, - на сцената подобни движения, които показват нежност,

любов и пр., се правят присторени... Ти само показваш вид, че прегръщаш, а в

същност не се долепяш... Влъхвов има право.

- Разумява се, разумява се: "На голо шега не бива" - обади се оттатък един друг

глас.

Бартович изгледа презрително режисьора.

- Моля, урок не ща... Ти когато отиваше, аз се връщах... Колкото за в мимиката,