Иван Вазов

Драски и шарки - Пустодимски

На масата до прозореца, от който се видеше част от голото Софийско поле и

щърбият масивен гръб на Витоша, стоеше втората книжка от новото списание

"Зарите на истината".

Из сиромашката и тъжна стаица, облечен в изжулено сетре с мазен вратник, с

мършаво, с великопостна бледност лице, безцветно и незначително, разхождаше се

угрижено редакторът на списанието Станчо Пустодимски.

Редактор беше станал Станчо от два месеца насам, подир като беше променил разни

поприща с еднаква несполука. Появлението на списанието му нема никакъв отклик;

публиката се потаеше, печатът се умълчаваше, като че нищо необикновено няма на

литературния хоризонт. Вместо да валят поръчки, заедно с пощенски бонове, около

Станча царуваше една атмосфера на забравеност и тъга, много обезсърчителна.

Против обикновението у нас, Станчо беше предприел списание не от жажда за слава

или от желание да служи на истината - недейте гледа названието, - нито пък от

слободия, а по съвсем практическо съображение: да удари някоя парица, да се

храни от перото. Може би в това да намереше своята Калифорния. Сметката му

излезе сбъркана: десетината наполеона - всичкото му богатство - фръкнаха за

двете книжки, които му не повърнаха нито едната пета, и Станчо Пустодимски биде

принуден да прегърне режима на най-строга сухоежбина.

Недоумението и досадата на Пустодимски за това равнодушие на обществото

произхождаше и от това още, че той като догадлив човек, който познава гъдела на

хората, беше турил пиперец в гозбата: посипал беше нарочно списанието си с

нападки и груби ругателства против събратята си и списанията им, изпсувал

безстрашно кумири, считани дотогава неприкосновени на пиедестала си, оплюл

храбро симпатии обществени, принципи, традиции; потъпкал беше по атиловски

религия, корони, олтари и най-много българската граматика!

Но при всичкия тоя лаком стръв, подфърлен на жестокото любопитство на

публиката, "Зарите на истината" (или на "истенната", както стоеше на корицата

на първата книжка) срещнаха едно презрително мълчание и пощенските бонове се

бояха от стаята на Пустодимски като дяволът от тамян.

Вратата се бутна и пощенският раздавач се появи на прага - той така рядко се