Иван Вазов

Драски и шарки - Прекрасно

Студен, ветровит зимен ден.

Никола Нилов, книжовник известен, празнуваше днес, защото беше свети Никола.

Дори до пладне той има радостта да посреща и изпраща купове гости и да

разменява с тях същите учтивости и изжулени фрази за студа, за снега, за

вятъра... Мускулите на устата и бузите му бяха се уморили от усмивки, а главата

му се зашеметила от дима на цигарите. Той се мълчишката даваше на чортовете,

задето не прати с време едно обявление в Свобода, за да не труди никого. В

устата му се въртеше постоянно готовата закръглена, осветена фраза: "Никола

Нилов има чест да обяви на приятелите си, че не ще може да приема посещения на

имения си ден". Но късно сега.

За щастие природата излезе съюзник Нилову. Подир пладне времето от лошо - стана

отвратително. Бесни, снежни фъртуни зафучаха със страшен рев и пометоха

улиците. Всичко живо се изпокри. На всяка минута нови избухи на разярената

стихия покъртваха из основа къщата, през прозорците на която се виждаше само

един мътен, снежен хаос.

Нилов, седнал спокойно пред печката, с удоволствие слушаше тоя рев на урагана,

който му повръщаше свободата. Няколко време вече Нилов тънеше в

сладостно-дремливо замечтаване, под музиката на веявиците, когато на вратата се

почука:

Нилов се сепна, навъси се и си каза:

- Кой ще е тоз герой, та иде в такова адско време?... - па отиде да отвори.

Влезе един момък на двайсетина години, рус, бледен, с поглед плах и смутен,

облечен в палто, цяло засипано със сняг; той си каза бързо и неясно името,

поздрави с празника Нилова и на поканата му, седна.

Той се озърташе свенливо, като не намираше какво да каже. Нилов му предложи

папироска с обикновените изтрити въпроси за здравето и тем подобни.

- Благодаря, добре съм... Не пуша - отговори момъкът, па с неуверен и треперлив

изначало глас зафана така:

- Господин Нилов, аз нямам чест да ви бъда познат... Но аз съм ваш горещ