Иван Вазов

Драски и шарки - Паметникът

При голото и безводно село Горна баня, в едно стръмно долче, шуртеше изворче.

Това изворче, едничкото, което даваше бистра студена водица на селяните,

благословия и благодат божия на тая изсъхнала и ожедняла почва, добри хора,

преди векове още, бяха го подградили с камънаци и му закрепили дървено улейче,

за да шурка водицата в стомните и ведрата на напети моми и невести, които

слазяха в долчето да ги напълнят по една наведена пътека.

Идеха вечер и младите воловарчета да поят сиви волове и да закачат мили

девойки.

И шуртеше веселото чучурче непрекъснато, дълги години и векове радваше селото и

прохлаждаше местността.

Никой не искаше повече от него, освен все така да тече в долчето си, да

чурулика, бъбли и пее.

*

Един ден от София мина тука един учен човек. Той спря файтона си на високия

бряг, погледна чучурчето презрително и си каза:

- Защо тая вода да извира тъй ниско? Тя е избрала много зле мястото си. Този

дол е несгоден и пътеката е хлъзгава. Да дигнем водата високо и да я заведем на

по-добро място.

И върна се в министерството си и написа дълбокомъдър доклад от четирийсет

листа, с който предлагаше да се поправи грешката на природата, която очевидно

не е имала инженерски диплом, и да се махне изворът из долчето, така просташки

и неестетически подграден.

Уважаемият финансов министър, винаги грижлив за естетиката на нещата, а особено

за хълбоците на горнобанянки, одобри предложението и натовари учения човек да

вземе извора из дола и го пренесе сред селото,

Оттогава почнаха страданията на бедния извор, наруши се идилията на самотията

му, прокуди се поезията му.

Спуснаха се рояк копачи и зидари, въоръжени със сечива, и очилати инженери,

натъпкани с архитектски знания, последвани от цял арсенал хидравлически уреди и

инструменти.