Иван Вазов

Драски и шарки - "Ново преселение"

Преди две години, като се разхождах из улиците на Ючбунар и зяпах безцелно по

бедните дюкянчета и нещастни къщици, обсадени от зеленясали блата, видях над

вратата на една кръчма черна табла с подобен надпис "Кръчмарница Ново

преселение".

Тоя надпис ме порази не само по своята странност - в столицата съществуват

какви не по-чудни и фантастични, - но с някаквата тъга и меланхолия, която

идеше от него. Имаше ли той действително някакъв смисъл или свръзка с живота на

кръчмаря, или беше просто нелепа измислица, просташка, креслива реклама? Не

знам. Но това название ме порази, сякаш то криеше една тъжна история. Виктор

Хюго намерил на каменния зид на храма на "Notre Dame" в Париж издълбана

гръцката дума A%na%guy; и на нея фантазията му възсъздала цял мир от средните

векове. Не знам защо ми се стори, че това "Ново преселение" ще е един вид малко

a%na%guy из мъничкото мирче, из бледното съществувание на някой беден наш брат

македонец или други "гурбет". А за да се проникнеше загадката, нямаше нужда от

никакво дълго пътешествие из мрака на плесенясали епохи, а просто да се влезе в

кръчмата и да се поиска една чаша вино.

Аз това и направих.

Вътре ме посрещна едър, шейсетгодишен човек, в шаячни вехти дрехи, побелял

вече, с лице много набърчено, но добро и усмихнато и някак приятелско - тип на

добродушна провинциална физиономия, каквато имаха нашите бащи и чичовци в

турско време. Той беше кръчмарят.

Една петдесетгодишна май жена, пълна, с дебело и кротко лице, облечена в

морава, тъкана шаячена рокля, но твърде изжулена от носене и с кръпки по

лактите, шъташе пъргаво нещо там. Тя бе жената на горния.

И двамата любезно ме срещнаха. Мъжът отвори една врачка и ме покани в гола,

варосана стаичка с масичка на средата, назначена, види се, за по-добри гости.

Жена му ми донесе поръчаната чаша вино и влезна пак в дюкяна.

Аз веднага обадих на кръчмаря желанието, което ме накара да се отбия тук.

Той си поглади самодоволно побелелите мустаци и ми каза усмихнато:

- Любопитен човек сте, господине, виждам: и други са ме питали... А как