Иван Вазов

Драски и шарки - Не поздравил

Есенното слънце превали вече зад Люлин планина. Скалистите чуки на Витоша се

вапцаха в леко румено озарение; гъста сянка лягаше върху зелените й хълбоци.

Нейният меко чупен профил по-рязко се открои в сладката синева на небето;

най-дребните ръбове на скалите, набучени по гигантския й гръб, се изписваха

ясно там. По тоя час Витоша от София се вижда най-хубава, най-величава и сякаш

живуща под мрачно-зелената си мантия от сянка и със своето чело, увенчано от

последния румен блясък на умиращото слънце, с което тя разменя последни думи от

някой тайнствен разговор... Но още малко и зайдялото зад Люлин слънце потопи в

ясно-топъл златист цвят целия небосвод зад Витоша. Витоша се изпречи със

страшния си и строг облик още по-величествена, в тоя лучезарен фон на вечерните

небеса, който й правеше един ореол от слава... Сякаш че зад нейния могъществен

гръб някой далечен, презморски пожар заливаше лазура с равния префинен отблясък

на своите невидими пламъци. Какво чудно, ненагледно зрелище!... Но минава още

малко време и тая фантасмагория на светлината се губи, небесното пространство

над планината постепенно се обезцветява, посивява, затъмнява и вечерницата

изневиделица, като един ослепителен лучист елмаз, блясва и провисва се над

самия гръб на планината подобно на едно електрическо кандило, спуснато от

небесния връшник, когато още ни една друга звездица не е изпъплила на него...

Но аз се отклоних да говоря за колосалната Витоша, когато намерението ми беше

да говоря съвсем за дребно нещо: за Славча Плужев.

Познавате ли Славча Плужев?

Не?

А между това вие всеки ден го срещате.

Славчо Плужев е чиновник - той и не може да бъде друго! - Славчо Плужев е

дребничък, с къса снага и с къси крака, които все бързат, когато вървят, и по

начин, щото да не настъпват и една мравка; Славчо Плужев има валчесто, с тъмна

кожа лице, без никакво нападателно изражение - напротив; тумчаст, власат нос,

сплюснато чело, дори над самите вежди, черни, широки, сключени, завоювано от

леса на косата; погледът му е боязлив и в непрестанно движение, като на