Иван Вазов

Драски и шарки - "Народът"

Минава полунощ.

Буйни, пиени викове около една маса в кафене Свети Стефан.

Около масата са десетина души с шапки, свалени или тикнати на тила. Лицата,

разпокиснали, изпотени от горещината на атмосферата; те светят с някакво

изражение необикновено, величествено, скотско; мустаците мокри от пиво, брадите

оквасени също от струйките на пиво и лиги, които се точат от сочните животински

отворени устни, очите стрелят огън, запалени от спирта и патриотизма...

Вие ги познавате: герои на нощта, на комара, на участъците; сметана на

тунелите, смет на обществото, машини за "ура" и за "долу", ожидащи в

страхотиите на един политически преврат облагата на една шпионска заплата;

творци на скандали и революции и - уви! - на историята; бивши извивачи на

пясъчните торби, може би и бъдащи...

И масата реве яростно:

- Долу тираните! Долу разбойниците! Долу кръвопийците!

- Да живее народът!

Естествено, тираните, разбойниците, кръвопийците - това е правителството - може

ли да бъде други? Народът - той е около масата, естествено.

И топот, и удари, и дивашка вакханалия от попържни и клокочене на

тържествуващата помийна пяна.

Отварят се вратата, влизат две полицейски униформи.

- Господа, тишина!

Защото тия нещастни хорица, кой знае как, въобразили си, че те са нейни

пазители и че може да има близко някъде претенциозни граждани, които желаят да

ги оставят да спят по тоя ран час на нощта.

Веднага избух от негодувание. Как! Свободата се тъпче! И ужасни викове и

псувни, последвани от летене на чаши въз неучтивите гости, ръцете пипат

револвери под сетретата, очите се напълнят с кръв и устата с пяна...

С една реч - народът възмутен.

Грубата сила пораства с прихода на нови униформи и добива надмощие (за срам на

деветнайсетия век!), разменят се няколко удари и юмруци и народът се пръсва,

като отнася със себе си славата на две краставици по главата и едно одраскано

ухо, а оставя един пленник. Програмата е изпълнена буквално.