Иван Вазов

Драски и шарки - Марат

Ужасният революционер, като довърши с трептяща от гняв и злоба ръка и под

пожарните светкавици на погледа си члена във вестника си, както винаги напоен с

отрова на дълбока умраза и замирисал на гилотинска кръв, изтропа нервно по

оцапаната маса.

Отвори се вратата и влезе старата му слугиня, мегера с изпито и свирепо лице,

грозна с побелялата развята коса, отвратителна, гнусна.

- Предай члена в печатницата! - заповяда Марат, па се тръшна на сбрания и

овалян чаршаф на леглото си, уморен, зъл, разтревожен.

Тъй, както беше прострян в неподвижно положение, с глава небрежно увита в

нечиста кърпа, намокрена с оцет - компрес, с който лекуваше хроническото си

главоболие, - с хлътнали очи, безчувствено вторачени някъде си, с

бледно-болезнен цвят на сухото си лице, изнемощяло от неумереност и бдения,

загрозено от постоянна раздразнителност, той приличаше на мъртвец - умрял или

който възкръсва.

Защото в дълбочината на хлътналия му поглед светеше мрачен, зловещ пламък -

едничкият признак на живот в тая човешка мърша.

Той продума:

- Утре сто врата още ще легнат под острилото на гилотината! Глави, глави,

глави! Кръв, кръв, кръв!... Ужас и унищожение! - Ето основанията, въз които ще

може да се закрепи здраво зданието на нашата велика революция!

Като каза това, страшният редактор на "L'ami" се подигна малко на костеливите

си ръце.

Сякаш че горните свирепи думи бяха галванически ток, който приведе в движение

това обезжизнено тяло.

Марат фана да се съблича, за да се окъпе по обичая си. Когато ризата се свлече

от плещите му, представи се не тяло, а скелет. Тъй беше мършав! Той пристъпи

бавно няколко крачки, преметна сухи, космати пищяли и се топна във ваната и

седна в хладката вода, която изжубурка странно. Сега се подаваха от страшния

якобинец само две заострени, безмесни, жълти рамена и над тях изсушена, грозна

глава, въз едно ухо на която висеше краят от дрипата, що опасваше горната й