Иван Вазов

Драски и шарки - Коприва

Трънчев попита:

- Познаваш ли таз госпожа?

- Не. Шик, прелестно облечена.

- Аз казвам: великолепно.

- Някоя големкиня?

- Да, и аз затова й свалих шапка... На всеки случай...

- Тя забеляза твоята вежливост и й стана приятно... Та и аз неволно слезнах от

тротоара да й дам път... Има в нея нещо наложително. Аристократизъм... Ах,

чакай, и стражарят й направи чест. Имаш право.

- Аз ти казвам... Големкиня е.

Госпожата, която даде повод на тоя разговор между двама млади хора - Трънчев и

Трифонов - минуваше вече нататък, съдружена от една друга госпожа, по-просто

облечена. Наистина първата привличаше общо внимание по богатството и модността

на накита си (ротонда-боа - маншон - прелест!), както труфилото й, тъй и

маниерите и цялото й същество издаваха охолната слободия и горделивост на едно

високо обществено положение.

Тоя ден беше света неделя. Двамата приятели се отбиха у Панаха да четат

вестници, после седнаха да играят на табла.

Когато стана часът единайсет и половина, станаха и излязоха.

*

- Тук ще е - каза Трънчев, като се спря пред една къща в улицата **, със

скромен изглед отвън, с четири прозорци, окичени с цветя в гърнета, вехти и

напукани.

- Казаха ни надясно от фурната: тази е - потвърди другият, като търсеше да види

на вратата картичка.

- Сега е най-удобно време за това посещение... А ние Ще го пропуснем в

безполезно лутане... Тия еднообразни софийски улици!

Поозърнаха се, за да питат някого. Тогава съгледаха в дъното на двора вехта,

прихлупена къща с две стаички. През прозореца им се мярнаха хора. Трънчев отиде