Иван Вазов

Драски и шарки - Кой ще цивилизува шопско

Когато минувате надвечер край уличните кладенци в София, вгледвали ли сте се в

слугините, що се трупат там за вода?

Вгледайте се!

Има любопитни наблюдения да направите там.

Вие ще видите зародиша на една цивилизация, която после ще бъде пръсната по

полята и планините на Софийско.

Ще присъствувате на един духовен процес, ще видите как се менят нрави, език,

носия, понятия, които цяла верига векове са оставили в леден застой, на които

светоломни трусове и преврати не са могли да поклатят незиблемата неподвижност

и неизменност.

Погледнете оная чипа, червенобуза и хубава вакарелка, с гиздава зелена

забрадка, с широко изкроен, накичен с бели тантели нагръдник, с жълто-зелени

запретнати ръкави от копринен плат и с червена престилка въз тесен, прилепнал

около тялото сукман. Европейските тънки тантели на врата и гърдите й и чепиците

на краката й са приятни предвестници вече на корсета, който скоро ще състави

част от накита й. Защото тия гиздосии вакарелки, не дотам привързани на

предразсъдки и традиции, първи дават тон на модата в слугинския свят на столния

град. Тя стиска яко ръката на една друга шопкиня от полите на Стара планина,

съвсем другояче и безвкусно облечена, с широк на големи халтави дипли сукман,

некрасиво изрязан на гърдите, къс до коленете, изпод който се спуща чак до

краката ризата. Никаква забрадка не ограничава черната й коса, която привързва

над челото само една червена лента. Тая девойка е широколица, мургава, със

светливи черни очи. Не хубаво, но изразително лице.

- Здравствуй, Елено! - казва първата, като се ръкува горещо и тръска много пъти

ръката.

Елена - тоест Милена (старопланинката си е изменила името на елинско, като

намира, че Милена не звучи твърде на гражданско) - Елена тръска също ръката на

приятелката си и пита с афектирана усмивка, която е заела от младата си

господарка.