Иван Вазов

Драски и шарки - Изпросила

Когато Пенчо Знаховски влезе у тях си, жена му, която шъташе нещо на двора,

обърна си към него доброто и хубаво лице и го погледна безпокойно. Но като

съгледа, че неговото не беше сега тъй угрижено, както тая заран, когато остави

къщата, тя разбра, че има да чуе нещо ободрително, и попита:

- Има сполука?

- Петруно, ела в къщи! - каза й Пенчо.

И двамата влязоха в стаята.

Пенчо изкряска на децата, които вилнееха там, жалки създания, с бледни и

безкръвни лица, сякаш застарели от ранни тегла, лишения и поразии, и каза на

жена си тържествено:

- Петруно! Аз мислих: само ти можеш да помогнеш!

Петруна го изгледа зачудена.

- Как да помогна аз?

- Иди при господина Чардашевски.

- Аз да ида при Чардашевски?

- Да, иди ти да го помолиш за службата. Видях, че всичко друго е вятър.

Големците обещават и забравят. Високо дърво сянка не лови. Ние сами най-добре

ще си помогнем.

Петруна, неприготвена да чуе такова предложение, се смая, пребледня.

Не, тя не може да иде при господин Чардашевски - как ще иде? И неприлично, и

грозно. Не! Невъзможно.

Пенчо се разсърди.

- Не се опирай и не го опявай без патрахил! - каза й той нетърпеливо. - Няма да

те изяде никой! Гол фудул не ставай! Сиромаси сме, от глад мрем, седем гърла

зеят да ги нахраня - отде да взема, ако пак остана и без тая служба? Тая служба

е животът ни, хлябът ни; без нея - смърт.

- Ами как аз да ида? Как ме пращаш ти? Нали ти се врекоха влиятелни хора да

работят? - питаше или по-добре стенеше смутената Петруна.