Иван Вазов

Драски и шарки - Гарнитури на прозорците

Не съм чел последния роман на г. Леон Доде: Les Morticoles, излязъл лани в

Париж; но от отзивите и цитатите на вестниците там разбрах, че Les Morticoles -

тая дума не съществува у Ларуса и ще означава нещо като човекоядци, - разбрах,

че този роман има за предмет безсърдечието на медицинската наука, която не

отстъпва пред никакви жестокости, за да обогати склада си с плодове на нови

опити и наблюдения - над живото месо.

Има там епизоди ужасни от страдания в болниците, под хирургическия нож на

доктора; болните - те там нямат име, а номера - служат за бездушно вещество на

научни изследвания и интересни открития в тайната област на молекулите и

тъканите на животния организъм.

Човеческата съвест се възмущава от подобни сцени, те оприличават стаята за

операциите на касапница за овцете. При зрелището на тия настръхни ужаси, умът

не иска да види крайната, хуманната цел, що се гони чрез тях. Ти оставаш

потрещен, а хладнокръвието на учения професор пред тях си обясняваш чрез нямане

сърце у него или чрез присъствието на такова, но зверско - предположение и в

двата случая несправедливо. Повечето пъти имаш пред себе си един героизъм.

Истината е, че столичният наш доктор Чириков никога не може да бъде укорен за

такива излишества, сторени в името на науката.

*

Доктор Чириков беше обядвал. Той пушеше мечтателно цигарото си в ожидание

чашата бенедиктин, която му носи вакарелката слугиня.

Ненадейно един файтон изгърмя на улицата и се спря пред къщата му.

Той стана, погледна из прозореца. Видя, че един момък бързо скочи от колата,

втурна се в портата и след един миг беше в стаята.

- Какво има? - попита докторът.

Той позна Шандова, малък и беден чиновник от Министерството на общите сгради.

- Господин докторе, жена ми е много зле! - изпъшка запъхтян и с уплашено лице

Шандов.