Иван Вазов

Драски и шарки - Едно злодейство

Илийчо Кондаков, млад човек на трийсет и две години, здрав, снажен, як - дето

казват: камък да стисне, вода ще пусне - лежеше отпуснат на червения миндер у

тях и пушеше цигара, като следеше с дремлив поглед синкавите облачета, които

излизаха от него.

- Мамо, страшна скука ме е налегнала, кажи ми какво да правя? - продума Илийчо,

като се извърна към една стара жена в черна рокля, седнала до прозореца с чорап

в ръце.

Майка му го погледна през очилата си.

- Каква кука? - попита зачудена.

- Искам да ти кажа: тегота ми е, саклет ми е, умръзна ми всичко.

Майка му го изгледа още по-очудена.

- Твойто, Илия, се казва: неволия от слободия!

- Няма какво да правя!

- Какво ще правиш! Яж, пий и спи! Повече какво трябва на човека?... Нямаш грижа

никаква... Живей си, както господ дал.

Старата госпожа Кондакова, както всичките наши почтени старци и старици, имаше

свое ясно, определено, непоклатимо въззрение на живота. Яж, пий и спи! Ето

смисълта му, ето върхът на человеческото благополучие на тоя лъжовен свят!...

За честта на Илийча Кондаков трябва да кажа, че неговата концепция за смисълта

на живота не се затваряше в тесните граници на тая епикурейска философия на

баба Кондаковица. Илийчо беше в продължение на шест месеца дирил живота вън от

чисто животните удовлетворения на своята природа. Той беше го изпитал и в

другите му разнообразни и възвишени проявления; но, като Соломона, най-после

беше отчаяно отпуснал ръце и казал: суета сует! Беше му умръзнало: и разходки

до пипиниерата, и таблата в Панаховото кафене, и политиканствуването, и

сплетните, и даже картоигрането! С една реч, всичките блага, които може да даде

столичният живот на една ненаситна за вълнувания душа, като Илийчовата.

За да бъда справедлив, нека прибавя още, че по едно време Илийчу бе хрумнало да