Иван Вазов

Драски и шарки - Доктор Джан-Джан

(Фантазия-вшутявка)

Доктор Джан-Джан се върна от Европа с големи мечтания в главата и с велеречив

диплом в пазвата.

България му се видя малка за широките бълнувания на честолюбието му, тясна за

свободното размахване крилата на гения му.

Всички обаче младежи, що се връщат от Европа, идат с подобен багаж в главата и

в пазвата; но щом минат границата при Цариброд, освежителният дъх на

действителността и на житейската мъдрост вейва на тях и изгонва из главите им

големите мечтания; те стискат само здраво диплома в пазвата.

Те стъпят в България вече с определени кроежи, с практически цели.

Едни да печелят пари, за да се оженят.

Други - да се оженят, па да печелят пари.

Трети имат вече вторачен орловия си поглед в спокойния си стол при една зелена

маса, в някое държавно учреждение.

На други се мярка в златистия хоризонт на техните надежди едно кресло...

Всички, с една реч, идат с най-определени намерения, с най-благородни апетити -

да бъдат гости на държавната трапеза.

Доктор Джан-Джан мина границата безопасно и нищо не остави там от съкровищата

си.

Ето защо той, като се намери в България, не помисли ни за жена, ни за пари, ни

за канцеларски стол, ни за кресло даже.

Той даже не помисли да стане полезен човек.

Той реши да стане славен!

И заработи доктор Джан-Джан за славата си.

Той фана да пише.

Защото на кое друго поле растят по-разкошно лаврите на славата, отколкото на

книжовното поле? Семков даже съзря това.

И доктор Джан-Джан писа.