Иван Вазов

Драски и шарки - Доктор Андрозов

Доктор Андрозов се твърде смути, когато, като отвори Поделковата вратня и влезе

в двора, видя оттам през отворения прозорец на стаята, дето лежеше болният му,

че блещукаха вощени свещи, а в същия миг замириса му на тамян!

- Умрял е! - избъбла той и бърже се повърна по стъпките си и излезе на пътя.

Защото не са едните дяволи, които бягат от миризмата на тамяна...

Стряскането му, слисването му бяха големи на доктор Андрозова. Снощи той беше

оставил болния си в значително подобрено състояние, тифусната криза беше

преминала благополучно и той обяви тържествено на домашните на Поделкова, че

опасност няма вече и даже не счита за нужно да посещава Поделкова. Домашните и

сам Поделков обаче помолиха доктора да заобикаля пак всеки ден. И докторът днес

с най-голямо спокойствие бутна вратата им, когато зърна в стаята зловещите

признаци, които означават присъствието на покойник.

Как тъй, въпреки всичката му увереност и дългата му лекарска опитност, болестта

внезапно беше вземала такъв гибелен обрат, щото тъй скоро беше уморила

Поделкова?

Доктор Андрозов беше в твърде скверно състояние на духа!

Право да кажем - досадата му произлизаше не толкова от скръб или съжаление за

смъртта на един негов клиент: почтен е броят на ония, които той не бе могъл да

спаси от косата на смъртта. Докторите имат своя философия, която ги успокоява:

"Ние изцеряваме ония, които са способни да бъдат изцерени; на осъдените душа не

можем да дадем". Тъмни, неопределени фрази, но достатъчни, за да възстановят

душевния мир на доктора... Народната мъдрост, и тя се е притекла на помощ на

философията на докторите, в много по-абсолютна и отсечена форма: "Ако има век,

ще има и лек!", казва тя за болния.

Досадата на доктор Андрозова произлизаше от това, че той има глупостта да се

цапне рано-рано у Поделкова, когато Поделков беше прострян вдървен и окръжен с

вощеници и със заупокойни молитви. Навярно видели са от къщи, видели са

позорното му бягство - знак на нечиста съвест - непременно така щяха да си го

изтълкуват огорчените домашни на покойния.