Иван Вазов

Драски и шарки - Бъдещият литературен "кружок"

Литературните "светила" в столицата правеха интимно събрание.

Пръв път една стая в София виждаше с гордост между четирите си стени десетина

души писатели, без никаква примеса от други съсловия.

Да, само кандидати на славата!

Най-после ледът се беше пукнал, преградата бутната и всичките тия господа си

долепяха лактите, гледаха се в очите, слушаха си думите, събрани под един

покрив в материално и духовно общение.

Професионалните зависти, нервозно раздразнените самолюбия, глухите умрази и

неумолими зложелателства и дребнавости бяха отстъпили място на дружни и братски

отношения. Еснафът се укроти! Сякаш една атмосфера от топлик и искреност се

въдвори тука и свърза тия непримирими елементи.

Музолюбивият господин Пенелов с цената на големи усилия и убедителност беше

успял да всели взаимно доверие у тия враждуващи звезди на литературния небосвод

на България и да ги привлече у дома си.

Той пръв беше направил това чудо и се намираше във възторг от сполуката.

За тия еженеделни четвъртъчни литературни събрания той доброволно даваше къщата

си, гостолюбието си, чая си, усмивките си...

Той би сторил и по-голяма жертва за славата да стане домът му един вид

български "Хотел Рамбуйе!"

*

Разговорите отиваха твърде оживено. Естествено, темата им беше книжнината.

Говори се там по всички съвременни явления из умствения живот на столицата,

докоснаха се едно по друго до най-последните творения на всеки едного от

присъствуващите събратя-писатели и едногласно ги пофалиха.

Стана едно разсипничество от комплименти.

Много талант, сила и изразителност найдоха във високомузикалните и звучни

стихове на поета Кушаева.

Забелязаха голямата задушевност и искрено чувство в новата стихотворна сбирка

на Верилова, "българския млад Хайне".