ДРАМАТИЗМЪТ В ПОЕЗИЯТА НА ПЕЙО ЯВОРОВ

Яворов, големият поет на живота и смъртта, на борбата и отчаянието, по силата на някакъв фатален жребий споделя съдбата на много от нашите най - добри лирици, станали жертва на насилствена смърт - от куршума на тиранина ( Христо Ботев ); във войните ( Димчо Дебелянов ), покосени от мизерията или пък от ръката на " демона на самоубийството, тоя меланхоличен ангел на по - крехките души " - така намират смъртта си Димитър Бояджиев и Яворов, а по - късно Пеньо Пенев, Петя Дубарова. Дори само този факт определя нашата литература като изкуство, чуждо на компромиса, на покорството, на еснафското примирение и умереното благоразумие.

Следосвобожденската действителност със своята пошлост и жестокост, грубост и лицемерие убива Щастливеца, който с изобличителния си смях заплашва сигурността и. Тя погубва и Пенчо Славейков, чийто духовен аристократизъм е несъвместим с бездуховността на eпохата, и ДРАМАТИЗМЪТ В ПОЕЗИЯТА НА ПЕЙО ЯВОРОВ

Яворов, големият поет на живота и смъртта, на борбата и отчаянието, по силата на някакъв фатален жребий споделя съдбата на много от нашите най - добри лирици, станали жертва на насилствена смърт - от куршума на тиранина ( Христо Ботев ); във войните ( Димчо Дебелянов ), покосени от мизерията или пък от ръката на " демона на самоубийството, тоя меланхоличен ангел на по - крехките души " - така намират смъртта си Димитър Бояджиев и Яворов, а по - късно Пеньо Пенев, Петя Дубарова. Дори само този факт определя нашата литература като изкуство, чуждо на компромиса, на покорството, на еснафското примирение и умереното благоразумие.

Следосвобожденската действителност със своята пошлост и жестокост, грубост и лицемерие убива Щастливеца, който с изобличителния си смях заплашва сигурността и. Тя погубва и Пенчо Славейков, чийто духовен аристократизъм е несъвместим с бездуховността на eпохата, и чиято гражданска позиция не и се нрави.