Начало на реферати

Драматичното майсторство на П. К. Яворов и драмата му “В полите на Витоша”


Кулминацията на конфликта е в четвърто действие, в което диалогът между Мила и кандидат-годеника д-р Чипиловски прераства в безпощадна схватка с насилието и деспотизма по принцип. В поведението на героинята има не само красота и дързост, но и сила, извисеност и борбеност. Тя защитава не само себе си, а въобще правото на жената да има свой собствен път в грубия мъжки свят. Мила е най-целеустременият, най-извисеният образ в пиесата. Словото й носи огромен вътрешен заряд, разкриващ същността й на нежна и ранима, свръхчувствителна и любяща жена, но и на морална, волева и силна личност. Интелектуална, но и импулсивна, тя се извисява над комплексите на “слабия пол”, защитавайки достойнството и любовта си.

В пиесата има и два образа, които са маргинални по отношение на основното разделение на страните в конфликта и нямат пряко участие в него. Те са сателитни в общото движение на действието, външни за събитията и изпълняват функцията на резоньори, оценители на ставащото. Това са Чудомир Чипиловски и г-жа Амелия Петрович. И двамата съчувстват и са съпричастни към любовта на Мила и Христофоров , но същевременно оценяват и другата страна в сблъсъка, давайки израз на оценките си. Особено интересен в това отношение е образът на Амелия Петрович. Избирайки чужденка ( французойка ) авторът използва позицията на погледа отвън, на другия. Нравствената оценка за ставащото се аргументира чрез трайни и устойчиви принципи, общи за хората. Под обстрел се оказва “типичното” за българското – консерватизмът, грубостта на нравите, деспотизмът. Представата за българското е дискутирана в контекста на актуалната за началото на века опозиция “българско-европейско”. Така думите на героинята прерастват в тотално обобщение за обществото и времето, за доброто и лошото в българския свят: “В тая страна има много слънце, но и някаква тъмнина, която се разсипва като черен прах дори в сиянието на самата природа. Не е ли то черният прах на един груб живот – с много принципи в календара и с някакъв празник в сърцата? Не че другаде не стават страшни работи: напротив, биват и много по-страшни! Но там няма – както тук – онова, което изтръгва от нас пред една трагедия, не сълзи на човешко състрадание, а вик на ужас … Дори когато убиват, там хората убиват сякаш с игла от злато, а не с дърварска секира, както тук – в полите на Витоша”.

“В полите на Витоша” притежава чертите на ярка психологическа творба. Един трагичен фрагмент от живота на българското общество в началото на века и същевременно творба, утвърждаваща човешки пориви за чистота и духовно съвършенство.


Драматичното майсторство на П. К. Яворов и драмата му “В полите на Витоша” facebook image
Публикувано от: Людмила Кирилова

За приятелството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.