Забравена парола?
Начало на реферати

Драматичното майсторство на П. К. Яворов и драмата му “В полите на Витоша”


Действието тръгва от лично-интимното, което разделя героите – Мила, Христофоров и съпричастните на тяхната любов и членовете на фамилията Драгоданоглу. Но много скоро очертава внушението, че това разделение е резултат на дълбоки светогледни различия между противопоставенете. Пестеливо, но убедително е внушена социалната обусловеност на конфликта – чистият идеализъм, духовното богатство, силата и красотата на чувствата се изправят срещу грубия материализъм, безпринципния кариеризъм и политиканство, безскрупулност и егоизъм, категоричното незачитане на другостта като черти на света и обществото.

Безспорно в центъра на драматичното действие е най-сериозен творчески успех на Яворов са образите на Мила, Христофоров и Стефан Драгоданоглу. Христофоров и Драгоданоглу се противопоставят именно като персонификации на определени модели на социално поведение. Първият олицетворява чистия идеализъм, нравственост, безкористен патриотизъм и принципност, а чрез поведението на втория са експлицирани най-типичните негативни на българското общество – ограниченост и консервативност, безскрупулност и користолюбие. Така чрез индивидуалните характеристики драматургът е разгърнал и моралната характеристика на времето. Макар че поводът за конфликта между двата е “неприемливата” любов на Мила и Христо, истинската причина за откритата омраза на Стефан Драгоданоглу е, че политическият му опонент въпреки загубата е запазил уважението на света и своята човешка нравственост, че носи вътрешна сила, с която той не може да се пребори и пред която изпитва респект. Както вярно отбелязва сестра му: “Сам знаеш, че Христофоров не е кой да е. Вътрешно ти го уважаваш”. Докато единствените ценности за Стефан са властта и парите: “Натрупаното богатство е натрупан ум, трябва да се знае. Ако наследиш богатство и го пазиш, наследил си и ума, който го е трупал”.

Житейски прототип на Христофоров е самият поет. Героят носи висока нравственост, живее с категориите на духовното, но му липсва решителност в конкретно-битийните ситуации. Той познава изтощителното раздвоение между мисълта и волята, но по-често предпочита примирението пред делата. Той следва честно своите твърде утопични и наивни позиции. Проповедникът у него е по-силен от бореца. “Той е един философстващ романтик в политиката, която сякаш иска да откъсне от действителността. И страх ме е той сам никога да не се откъсне от всичко” – казва за него един от героите. Откъсването на идеалите от реалния живот и неадекватното му и нерешително поведение са една от причините, довели Мила до самоубийство. Дори любовта му към нея носи характера на неземен блян, на нереално чувство. “Аз никога не съм те пожелал още, както се пожелава една жена; никога не съм те видял в своите сънища тъй , както се сънува една жена. Не зная дори защо те обичам. Ако се извърна настрана, не мога да си представя и как изглеждаш. Аз зная само две хубави очи”. ( III действие ).

Безспорно най-плътният и интересен образ в пиесата е този на Мила Драгоданова. В първото и второто действие се разкрива образа й и се очертават измеренията на конфликта й със семейството. Умно и мило момиче, притежаващо завидно обаяния, тя е потисната от тираничната атмосфера в братовия дом, в който “еманципацията на жената последна ще влезе” и с всички сили се стреми да съхрани своя свят и любовта си. Още преди кулминацията на конфликта буди възхищение последователната й и категорична съпротива, макар и пасивна, с която Мила брани правото си на избор и своя личен свят. С чистотата на духа си, с умението да мечтае, със силата на поривите и нравствената си извисеност тя е “чуждата” в дома на Стефан Драгоданоглу. Тираничното поведение на брат й е не само проява на консервативното му мислене, но и израз на желанието му да разруши тази другост, да я уеднакви със семейството. Защото без съмнение той я обича , но няма сетива, за да оцени същността й. Като образ Мила е близка на Цена от “Змейова сватба” от П. Ю. Тодоров. Въпреки разликата в конкретно-битийната и времева обусловеност, техният бунт има една и съща характеристика – това е бунтът на извисената и свободолюбива личност срещу консерватизма и тиранията на света, бунтът на жената в защита на най-святото си право – избора в любовта. И двете загиват в защита на това право, внушавайки трагичната обреченост на този индивидуален бунт срещу регламентациите на общността.

Драматичното майсторство на П. К. Яворов и драмата му “В полите на Витоша” facebook image
Публикувано от: Людмила Кирилова

За приятелството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.