Начало на реферати

Драматичното майсторство на П. К. Яворов и драмата му “В полите на Витоша”


Драматичното майсторство на П. К. Яворов и драмата му “В полите на Витоша”



Славата на Яворов като поет несъмнено засланя от погледа на изследователите двете му произведения за сцена: “В полите на Витоша” и “Когато гръм удари, как ехото заглъхва”, разкриващи една страна на неговия изключителен талант – драматичните му умения. За това, че Яворов е имал сериозни амбиции в драматургията, които остават неосъществени поради трагичната му смърт, знаем както от запазени негови изказвания и спомени на съвременниците , така и от майсторството, с което са изградени образите в двете творби. Не случайно те са част от златния фонд на българската драматургия. Особено “В полите на Витоша” вече повече от 90 години непрекъснато е в репертоара на българския театър.

Яворов пристъпва към драматургията, когато вече почти не пише поезия. Това едва ли е изчерпване на поетическото вдъхновение, а по-скоро , според думите на Св. Игов “вътрешният драматичен психологически интензитет е преминал границите на лирическия изказ и търси своето обективно драматично разлагане в дистанциран анализ”. Героите му са носители на ярки страсти, които са в основата на конфликтността им със света. Ако в лириката на Яворов трагичното е иманентна част от духовния свят на лирическия “Аз”, резултат е от вътрешната му раздвоеност и противоречивост, то в драмите трагичното в личностната съдба на героите е социално обусловено, то е резултат от конфликта на човека с обществените условности и отношения, от разколебаната духовност и нравственост във връзката “човек-човек”.Усвоил най-доброто от домашната драматургична традиция, Яворов освобождава българската драма от битовизъм и елементарност, от грубо социализиране и показна дидактичност, съчетавайки я с принципите на модерната западна драматургия, с мисленето на съвременния човек. Това придава психологическа плътност на характерите, дълбочина на изживяванията, постига синтез между характерните черти и проблеми на българското общество и вечните проблеми на човешкото битие. “Драматичното му творчество е значително по-аналитично не само от предхождащите го български пиеси, а и от тези, които се пишат по негово време. Той отива много по-далече от това да бъде само едно познание за света и е проникнато от активното авторово отношение към показваните неща”. ( Ю Вучков )

Авторът представя своите герои в пространството на всекидневно-битийното, моментът на кризис ги изправя пред съдбовен избор, пред проверка и преоценка на собствения им житейски модус, пред безпощадна самооценка. Тогава се разгръща в пълнота и тяхната човешка същност. Яворов разкрива индивидуалната човешка съдба в контекста на сложната система от взаимоотношения, която го свързва или разделя от другите.

Пиесата “В полите на Витоша” заема значително място в развитието на българската драматургия. В основата й лежи автобиографичен момент, свързан с трагичната любов между Яворов и сестра на Петко Ю. Тодоров – Мина Тодорова. Но драмата го надмогва, разгръщайки съдбата на героите в широк контекст и задавайки не само морално-етична , но и социална предопределеност на конфликтите. В драматичното действие са поставени проблеми, свързани не само с индивидуалната човешка характеристика, но и със социалната психология, разкрита е драматичната връзка между личностно и обществено битие. Така пиесата престава да бъде послание за една, макар и трагична, но тривиална любовна история, и прераства в драматичен диалог за обществения морал и ценности, за сблъсъка между най-светлите човешки пориви с бруталността на обществото и времето.

Драматичното майсторство на П. К. Яворов и драмата му “В полите на Витоша” facebook image
Публикувано от: Людмила Кирилова

За приятелството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.