ДРАМАТИЧНОТО И ТРАГИЧНОТО В ОБРАЗИТИ

НА АХИЛ И ХЕКТОР

В античното време не липсват вярващи , за които всеки Омиров стих е буквална истина . Дотолкова го цитират , че не е останала строфа , неупотребена като сентенция или пророчество. Неговите хекзаметри са използвани дори от Делфийския оракул . С Омиров стих е било известено на Александър Македонски къде да издигнат основите на египетската Александрия.

В античността обграждат Омир с особена почит името му носят гимназии , месеци от годината , на остров Хиос секат монети с лика му , в Делфи и в Олимпия му издигат статуи . Резица градове имат претенцията да бъдат родното място на Омир : Селища седем се карат за родното място на Омир / Йос , Саламин , Колофон , Аргос , Смирна , Атина , Родос.

Изследователите столетия наред се вълнуват около т.нар. Омиров въпрос, а народът предпочита да обгърне в мит ове и легенди неговата личност той бил син на нимфата Кретеида и реката Мелет , според други на Майон и Хюрнето . Но езикът , на който са написани неговите поеми Илиада и по-късната Одисея т.нар.древнойонийско наречие , доказва , че той е живял някъде по Малоазийското крайбрежие на Егейско море . Един стих го нарича слепия мъж , обитаващ спокойно скалистия Хиос.

Поемата Илиада , разказва за събития от далечното минало на Микенската епоха , когато ахейците непрекъснато извършвали военни набези по малоазийското крайбрежие в близост до богатата и укрепена Троя. Разкопките на Шлиман доказват , че такъв град е съществувал на входа на Дарданелите на малоазийския бряг и стените му са били широки от 6 до 10 метра.Неслучайно митологията твърди , че е строен с участието на боговете ! Поемата носи старото име на Троя Илион по името на Ил , родоначалник на троянските царе , потомък на Зевс . Приам е негов внук и баща на Хектор , Парис , Деифоб , Касандра и още много синове и дъщери / той е истински древен патриарх , който има 50 сина и 12 дъщери /. За древните Илиада е една военна поема . Въпреки широко разгърнатото от Омир епично платно на битките , поемата отразява само 50 дни от последната , десета година на войната една от многото войни , които са водени за превземането на златоносна Троя. Старите гърци превърнали и това историческо събитие в легенда , като го свързали с мита за открадването на спартанската царица Елена , съпруга на Менелай , от троянеца Парис. Добре подбраната от Омир фабула на поемата е пряко свързана с нейния жанр тя е героическа епопея и като такава трябва да изобразява само най-важните , високите моменти от съдбата на човешкия колектив.

Главните епически герои на поемата са Ахил и Хектор . Те въплъщават народния идеал за прекрасното и притежават т.нар. геройска етика. Епическият герой е самодисциплиниран , подчинява се на установения ред в обществото , поставя интересите на колектива над своите лични / Ахил е разгневен и се оттегля от боя , но не заминава със своите кораби / . В йерархията на добродетелите на първо място стоят физическата сила , мощ , храброст , войнска чест , а основен житейски стимул е Славата. Ахил може да живее дълго и достойно , но избира славния , макар и кратък живот. Хектор , вдигнал на ръце малкия Астианакс , му пожелава да доживее тази слава , която той не ще достигне. Особено чувствителни са героите към своята войнска чест , която не им позволява да напуснат бойното поле , да изпитват страх от смъртта . Те винаги са начело на своите народи в битката, готови са на саможертва в името на дълга към колектива. Спонтанни и искрени като деца , епическите герои изпитват различни чувства , които не намаляват светлината на героичния им ореол страдат , плачат ,