Драматичния възел в разказа,,Дервишево семе,,на Николай Хайтов

Деситилетия наред различни поколения читатели продължават да водят интимен диалог с Хайтовите герои от ,,Диви разкази,,.Те ни отвеждат в един на пръв поглед примитивен,изостанал и груб от гледна точка на съвремието,свят.Но често тяхният морал е много по-висок от този на хората в модерното общество.Независимо от грубите им действия на, тях им е писано да открият в себе си любовта и доброто.Така става и с Ромадан,героят от разказа,,Дервишево семе.

,,Възелът в душата на Рамадан е основният двигател на дейстието в творбата.Той е метафора на сложните чувства,които бушуват вътре в героя.От една страна,това е драматичният сбъсък между любовта и желанието за отмъщение.От друга,това е противоречието,което се поражда между индивидуалните копнежи на отделния човек и повелята на родовата традиция за съхранение и продължение на рода.

Разнопосочни чувства и страсти разпъват на кръст душата на Ромадан.Те излизат под формата на изповед.Хайтов неслучайно избира ,,аз-повествованието.Така разказът на героя звучи много по-искренно и истински.Това ни кара да съпреживеем случилото се с героя и накрая ни стимулера да заемем позиция.

Но изповедта не би била истинска,ако героят не говореше със своя език.Неговата реч е изпълнена с диалектни думи(,,бубайко, ,,беха , ,,сури...)По този начин авторът съвсем се скрива зад героя.Но речта и разказът за събитията се оказват достатъчни да изградят атмосферата на произведението,да ни запознаят с един свят,в който властват други ценности,различни от нашите.

Светът,в който живее Рамадан,е затворен и устойчив.Всичко в него е подредено и установено от векове.Така са живеели прадедите му,дядо му,баща му.За тях най-важен е бил законът за запазването и продължаването на рода.На него ти са подчинявали съществуването си.ичните чувства и потребностите са оставали на заден план.Най-висшата ценнос е била,,Делвишевото семе.По този ночин животът на Рамадан е предопределен още от самото му раждане.Той трабва да протече в точно определен коловоз-героят трябвя дя се ожени и да има син,който да продължи рода.

Но родовата приемственост е нарушена със смарта на майката и бащата на героя-от тук започва да се завързва възелът на конфликта между повелята на традицията и личните потребности на Рамадан.След като баща му вече не е жив,отговорността за него пада върху дядо му.Но тази отговорност не е толкова пред него като личност,колкото пред