Драматичната участ на човека в тресавището на обществото, Дядо Горио, Балзак

Балзак е представител на социалния реализъм. Той пише за всеобхватната картина на социалните прослойки в парижкия свят, като откроява обществените противоречия. Поставя се критичен акцент в/у порочният начин за издигане в обществото и сатирично се изобличава покварата в тресавището на Париж, чрез романа Дядо Горио.

В романа на Балзак са представени различните типове човешко поведение в Париж. Дядо Горио изживява своята драма, студентът Растиняк става свидетел на немислими неща, но малко по малко става част от обществото и избягалият каторжник Вотрен, който познава хората и тяхното мислене, но не допуска никой да опознае него. Във вихрушката на романа попадат още много герои със своите проблеми и тайни, но по някакъв начин всички са свързани с дядо Горио. Разказвайки за него, авторът пресъздава драматичната участ в тресавището на обществото, което е загърбило моралните ценности.

Романът разказва за тъжната и драматична съдба на дядо Горио, хората в неговия живот и социалните прослойки на Париж. Господин Горио губи съпругата си и в живота му застават на челно място двете му дъщери Делфин и Анастази. Дядо Г сам признава, че има вина за случилото се м/у него и дъщерите му. Поради сляпата му обич към тях, той задоволява всяка тяхна нужда и прищявка, осигурява им добро бъдеще и разделя състоянието си.Главозамаян от любовта си, той поставя тяхното щастие над своя живот. Така той се превръща в срамен спомен от миналото им, наричан вече дядо Горио. Старецът изживява драма, заради преминалата границите на нормалното бащина обич. Той се заблуждава, като мисли, че щедростта му ще донесе детската обич. Човекът преживява всяка обида, всяко затръшване на вратата и това, че е почти забравен от хората, чиито усмивки осмислят живота му, заради любовта му към тях. Не след дълго той прозира, че дъщерите му са коравосърдечни, неблагодарни и безразлични към съдбата му. Той е разочарован, защото се срамуват от баща си. Това са тежките закони на парижкото общество нямаш ли пари, ти си никой. Париж показва истинското си лице, което е далеч от добрите обноски и зачитането на моралните ценности. Париж е покварен. Облечен е в лицемерна усмивка, завист, алчност, клевети и посредственост. Любовта е изместена от користния интерес от култа към парите и свещените семейни връзки са разрушени, а искрените чувства не се ценят. Въпреки неприемливото държание на Делфин и Анастази, дядо Горио ги обича с цялото си сърце. Заради престорения интерес на графиня дьо Ресто и баронеса дьо Нюсенжан към старецът, той дава и последните си пари за рокля на Анастази и да покрие дълговете на Делфин. В момент на конфликт между дъщерите му, дядо Г получава удар и не след дълго се прощава с живота си. в последните му часове до него е студентът по медицина Йожен дьо Растиняк и никой друг. До момента, в който г-н Г затваря очите си завинаги, той говори единствено за невинните си дъщери, оправдавайки ги пред Бог, света и себе си за всичко сторено. Очаквайки ги за последен път и молейки се само за още един шанс да ги види, старецът си отива от този свят тъжен и самотен. Само Растиняк е там до него, вълнувайки се за дядо Г, като за собствен баща.

Поведението на студентът по медицина Йожен дьо Растиняк е в контраст с това на дядо Горио. Докато старецът се оттегля от позицията си, амбициозният младеж се опитва да проникне в светските салони. По пътят му към тях той трябва да промени възгледите си, за да успее в да се задържи в тресавището на парижкото общество. Провинциалното момче пристига в големия град с големи надежди и мечти. Главозамаян от величието на града, младият мъж ходи редовно на лекции, защото смята, че това е начина да постигне нещо в своя живот. Ала съдбата го сблъсква с Вотрен, избягал каторжник, и дядо Горио, злочест старец. Каторжникът споделя своята житейска философия, а дядо Горио го съпътства до последен дъх. Растиняк става свидетел на драматичната съдба на дядо Горио и лично се обеждава в правотата на част от философията на Вотрен пътят към успеха е в безскрупулното преследване на егоистични цели, като се прикриват чувствата. Преминава през много перипетии с гузна съвест, но след смъртта на г-н Горио, студента забравя своите морални ценности и казва: Сега ще видим: аз или ти. С тези думи той загърбва миналото си на мечтател. Бил е амбициозен, с чисти помисли, но след като става част от висшето общество, вижда, че не е това начинът да бъде част от него. Йожен е принуден да играе по правилата им и да ги победи с техни методи.