Драматичната съдба на малкия човек

Шинел, Гогол

(Интерпретативно съчинение)

Гогол е представител на Натуралната школа в Русия. Той издава сборник Петербургски повести, който съдържа романът поема Мъртви души, комедиите Ревизор и Женитба, както и повестта Шинел. Гогол слага акцент в своите произведения върху абсурдното в социалната сфера и използва гротеска, с която разобличава нравствената деформация на персонажите.

В повестта Шинел Гогол грубо визира своите героите. Подчертано е абсурдното и е казана истината за силата на системата, която ни придържа към едно монотонно ежедневие и не ни дава възможност за промяна и развитие.

Главен герой е Акакий Акакиевич. Той е чиновник, който е на последното стъпало в йерархизираната система. Героят се оставя да бъде тъпкан и унижаван. Неговите колеги му се присмиват на външния вид, нагрубяват го, казват му, че шинелът му прилича на халат, а единственото, което той отговаря, и то рядко, е Оставете ме, защо ме оскърбявате?. Неговото съществуване е жалко, тъй като е позволил на системата да му отнеме достойнството и по този начин се е превърнал в обект на присмех и подигравки. Акакий е малък човек. Неговият живот е безсмислен, а той самият обезличен, защото липсва цел, която да го води по пътя нагоре, извън еднообразието на ежедневието. Цял живот той е преписвал документи. Началниците му се сменяли, а той оставал на същото място винаги. Много от хората, просто отиват при него и му подхвърлят лист хартия, без дори да кажат Препиши го. Въпреки това, Акакий изпитва огромно удоволствие от писането. Има си и любими букви, които го карат да се усмихне, макар и неволно, докато ги изписва. За негова голяма изненада назначават нов шеф, който съжалил бедният Акакий. Повишил го, като сегашната му работа представлявала да препише един документ като просто смени лицето. Това било нещо ново за него. Той не искал да променя нищо, нито да получава допълнителна работа. Стриктно се придържал към досегашният си живот и продължил да преписва едно към едно. Монотонността не му пречела. Той дори я предпочита пред новите неща. Героят няма желанието да промени нищо в живота си, до момента, в който подигравките не го засягат по-дълбоко. Присмеха на шинела му, който е наричан халат от другите чиновници го обижда. Това го амбицира - най-сетне има цел в живота си. Акакий решава да смени халата с чисто нов шинел, ушит специално за него. Сумата, която му съобщават е непосилна на този етап от живота му, но все пак, той е решен да го купи. В продължение на няколко години, Акакий се ограничава максимално и спестява парите си. Желанието му да притежава нов шинел осмисля живота му и той започва да работи извънредно. Преписването става не само негова работа, но и негово забавление, ако може така да се каже, защото цялото си време отдава на преписването за нищожна заплата.

С течение на времето Акакий се обезличава все повече. Неговият живот се отъждествява с една вещ. Гогол иронизира героят с тъга и мъка. Повествователят се смее през сълзи на заличената граница м/у човешкия и предметния свят. След няколко години лишения, Акакий постига целта си има нов шинел. Това прави впечатление на всички и може би за първи път в живота си той се чувства добре. Колегите му дори го канят на тяхното събиране и той приема. След работа, прибирайки се вкъщи, за първи път от много време не му се налага да преписва. Той може просто да седне и да си почине. След това приятно чувство на свобода, Акакий отива на събирането. Тръгва си късно от хубавия квартал. Колкото повече приближава своят дом, толкова по-тъмно става наоколо. Налага му се да мине през един площад и там се