Драмата на Рамадан и Силвина - изпитание на родовия морал.

Литературноинтерпретативно съчинение.

Разказът Дервишово семе , написан от Николай Хайтов е част от сборника Диви разкази.С тази своя творба писателят се налага като самобитен автор, чиито герои запазват подопската си автентичност. Основната тема в разказа Дервишово семе е за любовта , която е най-ярко изразена в драмата на Рамадан и Силвина.

Основния конфликт в творбата е противоречието между нуждата да се продължи рода и желанията на сърцето. Невъзможността да се съчетаят е причината да се разиграе дълбока драма. Рамадан и Силвина се обичат силно, но суровият родов закон ги разделя. В конфликта между патриархалния морал и сърцето , побеждава традицията , а в този между омразата и любовта , побеждава любовта.

Още със заглавието на разказа, Николай Хайтов насочва читателя към основната тема продължаването на рода. Авторът пише творбата си под формата на изповед, с цел читателите да съпреживеят мъките на героя и да потърсят решение на проблемите му.

Сблъсъкът идва с появата на чувства между Рамадан и Силвина. Между двамата обаче, не се извършват сериозни брачни действия и дори любовта не попречва на това девойката да бъде отвлечена и продадена на Руфат. След загубата на любимата си , момчето изпитва непоносима празнина в душата си като се върнахме вечерта вкъщи,заварихме празна, тъмна къща, без невеста. Неудържимите му чувства го карат да стане свидетел на интимни сцени от живота на Силвина и съпруга й. Това го срива вътрешно и същевременно го подтиква още повече да убие Руфат. Денем и нощем си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема, за да не умре веднага, а да се мъчи. Как червата му ще влача по земята, ще ги тъпча с крака и с нокти ще ги късам.

Но с времето омразата у Рамадан отслабва. Когато Руфат се разболява и остава напълно безпомощен в ръцете на жена си, главният герой вижда възможност да извърши това, за което е чакал толкова години да отмъсти за времето прекарано зад комина, далеч от Силвина. Вместо да го стори,той започва да се грижи за най-големия си враг като за свое дете, носейки му дърва всеки ден. Рамадан не прави всичко това от съчувствие към болния Руфат, а отново от любов към