Драмата на човека и

времето в Тютюн

Романът Тютюн е произведение за възхода и падението на българската буржоазия, за изчерпаните възможности на ограничен кръг от хора да диктуват законите на обществото, да живеят в лукс и разточителство на фона на всеобщата мизерия и исторически упадък.Във философски аспект това е творба, която изследва социалните и психологическите причини, довели до разпад на личността.

Целият роман е построен на принципа на контраста, върху диаметрално противоположни образи: на отровния свят на Никотиана е противопоставен светът на работническата класа и нейните борби; на Ирина-Лила, на Борис - Павел.Сагата започва със запознанството и пламването на любовта между Ирина и Борис и завършва с угасването на тази любов; с деградацията, моралната и физическа смърт на нейните носители.

Централно място в Тютюн заема фирмата Никотиана и още самото й име носи достатъчно красноречиви внушения.Отровата Никотин и окончанието на име за жена алюзират зловещия дух на покварата.Името става символ на всепроникващото зло, което изражда всичко, до което се докосне.

Обект на повествователното действие са историческо-

то време и нравствената съдба на човека.Те са взаимно обвързани, което ги прави противоречиво зависими.Време-

то провокира човешкото съзнание да търси нови пътища за нравствена и духовна реализация на отделната личност, оказала се в плен на разрушителни страсти.Именно те променят нравствените координати на