ДРАМАТА НА ЧОВЕКА И ВРЕМЕТО В РОМАНА ТЮТЮН

Димитър Димов изобразява трагичните, неразрешимите противоречия на човешката душа, страшната разрушаваща власт на страстите, безизходността на индивида, абсурдността на индивидуализма. Идейно-тематичните насоки на творбите му свързваме със силата на човешките страсти, амбиции и с трагизма на човешкия живот. Епичното начало в тях откриваме в интереса към историческия дух на времето, в многостранния обхват на изображението и в богатството на образната система.

В основата на трите му романа е темата за грехопадението и за човешката обреченост. В Тютюн (както и в Поручик Бенц и Осъдени души) те се тълкуват в сферата на матеарилистическите интерпретаций. В романа Тютюн за първи път се поставя проблема за нравствената деградация, за физическата и духовна разруха на личностите. Главният конфликт в него е на основата на антитезата-нравствен, драматичен, трагичен. Затова и литературната критика определя Димитър Димов като поет и философ на трагичното у човека. Героите му се стремят към личен успех, към лично доволство, към лична печалба, постигат ги и умират, разбрали, че цял живот са вървели към миражите, че сами нищо не са спечелили, а само са изгубили именно надеждите, мечтите, романтиката.

Двата романа Тютюн са различни и по постановка, и по художествено мислене. Големият майстор и във втория вариант успява да изгради художествено-естетически и аналитично-психологически образи на героите, да изследва техните идеи, да проследи пътя им в обществото, да ги покаже като личности-оригинални и запомнящи се. Авторът успява да проникне в скрития свят на човешката душа и търси там искрата на живота, корените на злото, основата на съзиданието и разрушението.

Тютюн е роман за човешкото ни битие. Идейно-художественият му замисъл свежда до тема от Стария завет за грехопадение-обреченост, а наименованието му насочва към спецификата на социалната проблематика тютюнът е стока и в тютюнопроизводството противоречията достигат най-голямата острота в началото на 40-те години. Те определят и жанра на романа. Наименованието му напомня и за кратките насочващи заглавия на романите на Зола Вертеп, Жерминал, Пари.

Творческият акцент в романа пада върху света на Никотиана- неговото могъщество и крах. В интерпретацията на Димов тя е чудовищен звяр, който погубва попадналите в могъщата му орбита: работниците в тютюневите складове се обричат на гладна смърт, а господарите й губят губят своите способности, почтеност и човечност. Димов непрекъснато подчертава обвързаността на своите герои със съдбата на Никотиана. Названието съдържа в себе си разрухата и порока, вкопчващ се в душата на човека. Символният намек (отровата никотин) е повече от очевиден. В него има заплашителна двусмисленост. Тя олицетворява силата на парите, властта на тютюневите магнати и противоречието между имащи и нямащи. Тя е средство за свръхпечалби небивал лукс, но и единствената алтернатива