Елин Пелин

Дядовата ръкавичка

Тръгнал дядо за Златица,

изгубил си ръкавица.

Там играла на поляна

Малка мишчица Гризана,

ръкавичката видяла

и на топличко се свряла.

Ей го мокър и подплашен

тича Зайо от горица.

Спира го на пътя прашен

дядовата ръкавица.

- Кой на топло там се гуши? -

пита Зайо дългоуши...

- Аз съм мъничка Гризана.

Кой си ти, та страх ме хвана?

- аз съм Зайо Средногорски,

крия се от думи хорски -

каза Зайо боязливо

и попита предпазливо:

- В тая топла ръкавица

мир дали ще да намери

мойта, плахата душица?

- Влез, самичка ми е скучно! -

рече Гризла благозвучно.

Подир малко иде Лиса.

(То без нея що ли бива?)

Насред пътя се курдиса

и лукаво се подсмива.

- Кой е в тая ръкавичка? -

пита хитрата кумичка.

- Мишка мъничка гризлива

тук на топло си почива,

Зайо-байо Средногорски,

скрит от лоши думи хорски.

Ами ваша милост кой е

и защо ни безпокои!

- Аз съм златната лисица

и желая да се стопля

в вашта чудна ръкавица.

- Влез, макар че сме мнозина,

но нали ни си роднина!

Тръгна Вълчо от гората

по работа към селата.

Спира той на пътя прашен -

гладен, настървен и страшен.

Ръкавичката съглежда,

да подуши се навежда,

но усеща я, че шава

и запитва той тогава:

- Чия уплашена душица

крий се в тая ръкавица?

- Тук на топло си почива

мишка мъничка гризлива,

Зайо-байо Средногорски,