Дядо Мраз и внуците му
| Елин Пелин | 2009-12-02 | 91 сваляния |
Елин Пелин
Дядо Мраз и внуците му
Далече, далече - там, дето половин година непрекъснато виси над земята тъмна
нощ, дето Ледовитият океан мие ледени планини, там живее дядо Мраз и проклетата
баба Виелица.
Баба Виелица дълго дреме в своята ледена пещера, а дядо Мраз обикаля Ледовития
океан, опитва с тоягата си здравината на леда, прави ледени мостове и се любува
на северното сияние. Там го срещат с радостни ревове белите мечки и китовете.
Диво, студено и пусто е това елмазено царство на дядо Мраз, но той си живее в
тия места хиляди години весело и безгрижно.
Но ето че веднъж му стана тъжно. Опротивя му Ледовитият океан, не го радва
полунощният блясък на северното сияние. Затъжи той и с мъка на душата си събуди
баба Виелица. Заплака старата, зарида бурно, размете пътищата, през гори и
планини - и тръгнаха двамата да се скитат по белия свят, да търсят внучките си:
тъжната Есен, хубавото Лято и веселата Пролет.
По нисьото небе бавно плуваха бели облаци. С тях идеха дядо Мраз и баба
Виелица. Като видя старецът от високите планини новите земи и по тях тихи села
и шумни градове, той се усмихна. Разгледа той със студените си очи всички места
наблизо и далече и видя в оголените гори и мътните потоци своята внучка Есента.
Той духна към облаците и сняг като бяла пелена покри земята, духна на водите и
ги окава в ледове. Мина се ден-два, земята заспа. Есента се скри под снежния
покрив на Зимата.
Тръгна дядо Мраз по градове и села и почна с чудни шарки да изписва прозорците
по къщите. Върви той в тия нови места и среща по пътищата шейни, влачени от
силни коне, звънчета весело звънят. Върви по горите, чука по дърветата, кичи ги
със скреж и пее песен със своята стара Виелица - такава песен, че който я чуе,
тръпки го побиват.
Цели три месеца той се разхожда по земята. От трудове, от път и от старост
най-после се умори. Дядо Мраз задряма в гората под къдравата ела и засънува
Тагове от реферата: едовитият, непрекъсна, половин, Пелин, година











