Елин Пелин

Дядо Мраз и внуците му

Далече, далече - там, дето половин година непрекъснато виси над земята тъмна

нощ, дето Ледовитият океан мие ледени планини, там живее дядо Мраз и проклетата

баба Виелица.

Баба Виелица дълго дреме в своята ледена пещера, а дядо Мраз обикаля Ледовития

океан, опитва с тоягата си здравината на леда, прави ледени мостове и се любува

на северното сияние. Там го срещат с радостни ревове белите мечки и китовете.

Диво, студено и пусто е това елмазено царство на дядо Мраз, но той си живее в

тия места хиляди години весело и безгрижно.

Но ето че веднъж му стана тъжно. Опротивя му Ледовитият океан, не го радва

полунощният блясък на северното сияние. Затъжи той и с мъка на душата си събуди

баба Виелица. Заплака старата, зарида бурно, размете пътищата, през гори и

планини - и тръгнаха двамата да се скитат по белия свят, да търсят внучките си:

тъжната Есен, хубавото Лято и веселата Пролет.

По нисьото небе бавно плуваха бели облаци. С тях идеха дядо Мраз и баба

Виелица. Като видя старецът от високите планини новите земи и по тях тихи села

и шумни градове, той се усмихна. Разгледа той със студените си очи всички места

наблизо и далече и видя в оголените гори и мътните потоци своята внучка Есента.

Той духна към облаците и сняг като бяла пелена покри земята, духна на водите и

ги окава в ледове. Мина се ден-два, земята заспа. Есента се скри под снежния

покрив на Зимата.

Тръгна дядо Мраз по градове и села и почна с чудни шарки да изписва прозорците

по къщите. Върви той в тия нови места и среща по пътищата шейни, влачени от

силни коне, звънчета весело звънят. Върви по горите, чука по дърветата, кичи ги

със скреж и пее песен със своята стара Виелица - такава песен, че който я чуе,

тръпки го побиват.

Цели три месеца той се разхожда по земята. От трудове, от път и от старост

най-после се умори. Дядо Мраз задряма в гората под къдравата ела и засънува