Джек Лондон

Доверие

Развързаха всички въжета и "Сиатъл" започна бавно да се отдалечава от брега.

Палубите на парахода бяха отрупани с големи купчини стока и багаж и претъпкани

от пъстра тълпа индианци, кучета, водачи на кучета, авантюристи, търговци и

упътили се за в къщи златотърсачи. Голяма част от жителите на Доусън се бяха

наредили край брега, за да се сбогуват със своите близки. Когато изтеглиха трапа

и носът на парахода се вряза в течението, глъчката стана нетърпима. В последния

момент на раздялата всички си спомниха разни забравени поръчки и започнаха да се

провикват през непрестанно растящата между парахода и брега водна ивица. Луис

Вондел подръпваше с една ръка рижите си мустаци, а с другата отпуснато помахваше

на приятелите си на брега, когато изведнъж си спомни за нещо и се втурна към

перилата.

- Ей, Фред - изкрещя той. - Ей, Фред! Въпросният Фред разбута с рамената си

първата редица на застаналите по брега изпращачи и се опита да долови думите на

Бондел. Лицето на Луис почервеня от напразните усилия да го чуят. При това

водната бразда между парахода и брега продължаваше непрестанно да се разширява.

- Капитан Скот! - извика той към кабината на кормчията. - Спрете парахода!

Гонговете удариха, голямото колело на кърмата се превъртя обратно и параходът

спря. Всички хора по брега и на палубата побързаха да се възползуват от

внезапното спиране на парахода, за да разменят последните току-що дошли в

главите им неотложни мисли. Усилието на Луис Бондел да го чуят от брега сега

стана съвсем напразно. Носът на "Сиатъл" промени посоката си и взе да се завърта

бавно по течението. Наложи се капитан Скот да придвижи парахода малко напред, да

го завърти срещу течението и отново да спре. Фигурата на капитана в кормчийската

кабина изчезна и миг след това се появи отново с голям мегафон пред устата си.

Сега гласът на капитан Скот стана изключително силен. Той извика "Тишина" на

тълпите, събрани на палубата и на брега, с такава сила, че гласът му можеше да

се чуе чак до върха на планината Еленова кожа и до Клондайк. Тази официална

забележка откъм кормчийската кабина усмири веднага врявата.

- А сега какво искате да кажете? - попита капитан Скот.

- Съобщете на Фред Чърчил, той е оттатък на брега, кажете му да отиде при