"Довечера пак тук, та да те намеря"

( пети епизод)

Литературната героиня в разказа "Една българка" на Иван Вазов притежава изключителни морални качества , които проявява в изключителни трудности.

При втората си среща с бунтовника тя доказва искрената си загриженост за неговата съдба. Не изоставя благородната си мисия на християнка и българка , дори когато личното и нещастие почти я сломява.Пренебрегнала мисълта за собствената си сигурност , извършва, извършва истинска саможертва и от майка се превръща в българка с ясно патиотично съзнание.

Иван Вазов бегло щрихира природата чрез безпокойството , с което баба Илийца следи отсрешния бряг . С усилие преодолявайки реката , тя бързо се отправя към мястото на срещата ("Тръгна незабавно нагоре") . Срещата между нея и четника е пресъздадена чрез кратък диалог и взаймни прояви на съпричасност и доверие. Естествено и по човешки топло звучат както нейният поздрав,така и отговорът: "Благодаря , бабо " момъкът е трогнат от нейната поява , от дадения хляб ("покъртен").Подадената връхна дреха е поредният благороден жест от страна на състрадателната жена. Баба Илийца дори отвива своето внуче , само и само бунтовникът да се стопли с дрехата . Тя се извинява , че е откраднала от манастира - " Боже , прощавай грях сторих..." . Но когато разбира , че това е калугерското расо,тя не проявява съжаление , защото знае , че отецът не заслужава да проповядва такава чиста религия . Според литературната геройня калугера осквернява християнската религия и отблъсква вярващите . С оглед на събитията , взетата от родолюбивата жена , дреха е напълно оправдана . Смелата българка правилно не се притеснява за откраднатото расо от егоистичния Евтимий . Вярва , че бог ще и прости , защото мотивите за кражбата са богоугодни . В нея надделява не разкаяние , а вътршно задоволство , че е сторила добро. Сигурна е , че тази дреха на праведността подхожда на четника , жертвал се за ближните си .

Тактична , отначало възрастната жена остава момъкат да се нахрани . Въпросите й по-късно , не са израз на любопитство , а на загриженост. Познавайки душевността на народа Иван Вазов непряко подсказва ,че според народната традиция интересът към непознатия човек означава желание да се сближи , да станат близки . По този начин момъкът разбира любопитството на баба Илийца . Разказът му за себе си е доказателство колко много й се доверява.

Баба Илийца и бунтовникът се държат като майка и син. В последния втори диалог бунтовникът иска съвет от родолюбивата жена къде да се скрие - (" Къде да се дяна , бабо, сега") , а за нея има един изход .Единственият логичен завършек на мисията й според старата българка е да го скрие у тях . Тя дори веднага реагира с учудване - (" Как къде ") . Христианската й вяра народно - религиозното й възпитание я карат да отговори веднага без да се замисли - " Ами у дома!".

С това свое саможертвено решение да укрие преследвания от властта бунтовник тя спечелва неговата признателност . Той целува ръката й , трогнат от душевното й благородство:" Бабо,благодаря ти , ти си дображена" . Той високо е оценил предложението й да го приюти в дома си . С това тя всъщност предизвиква благодарността на момъка .

Нейните размисли за тревожната обстановка издават , макар не осъзнавана осно от нея готовност за съпротива срещу робството . С практически здрав разум , тя разбира , че борбата на " момчетата " е обречена , но християнската й състрадателност и пробуденото й родолюбие я карат да бъде на тяхна страна . Макар до сега да е живяла примирена с робството , дълбоко в себе си го е ненавиждала :"..поразил ги господ - и в село ги има".

Тя помага на един страдащ българин и вниквайки в причините за бунта му срещу властта, разбира и одобрява поведението му.

Желае да го спаси и в надпревара с изтичащата нощ иска да изпревари близкото утро.

В душевното състояние на баба Илийца настъпва промяна и тя се изпълва с тревога от приближаващото разсъмване. За втори път тя е в надпревара с времето . Художествените детайли от частичното природно описание ориентират към предстоящото затруднение ;" Разсъмването започваше". Пеещите петли и по-светлото небе са тревожни знаци за изтичащата нощ. Вазов пресъздава притеснението в литературната геройня чрез диалога - "окахъри".Всеотдайна , тя би искала , ако може да :" хвръкне с него". За пореден път тя се противопоставя на препядствията , съобразително предлагайки на четника да се видят вечерта.

Непознатата до скоро жена става най-близкия човек за бунтовника .Той напълно й се доверява , като в нейно лице вижда :"своя майка". Отначало четникът не знае какво да очаква от баба Илийца , но сега й вярва и се съгласява с всяко нейно решение . Момъкът се сближава все повече със старата жена , и я чувства като "майка" ...спасител...провидение".

В очите на момчето тя е олицетворение на благородна личност . Възходящата градация я издига до божественото , до изключителното заради нейното себеотрицание . За четника тя наистина е "привидение", съдба , а срещата му с нея - определя бъдещето му.

Следва най-драматичният момент в този епизод . Емоционалното напрежение е свързано с изживяванията на баба Илийца , когато мисли , че внучето й е умряло . Сам в беда, четника не си позволява да очаква помощ от нея и макар да иска да я утеши , мълчаливо се оттегля в гората