ДОПУСТИМОСТ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА

Резюме: В настоящото изложение ще бъде разгледан въпросът за неизбежната отбрана според чл.12, от Наказателния кодекс на Р. България, основано на коментара на проф.Антон Гиргинов и проф.Иван Ненов.

Ключови думи: неизбежна отбрана, престъпление, противоправност.

Неизбежната отбрана е най типичното, но далеч не единственото деяние, което се извършва при така наречените обстоятелства, изключващи обществената опасност и противоправността, които са още по-оправдателни основания. Към тях спадат и предвидените в НК деяния- при крайна необходимост / ч л.13/ и при оправдан риск /чл.13а/.

Неизбежната отбрана и деянието при крайна необходимост, са двете най-типични вредоносни деяния, които по изключение- предвид на специфичната обстановка, в която се извършват, са обществено полезни вместо обществено опасни. Те по-конкретно се извършват в такава обстановка, че причинените от тях вреди се оправдават заради последвалата по-голяма полза.Затова, макар вредоносни, тези деяния не се смятат за общественоопасни.

Според Иван Ненов, става дума за специални положения, при които определени увреждания се явяват общественооправдани, защото се налагат от по-висши интереси на нашето общество.

Позицията на Върховния Съд на Р. България, е изразена в т.1 от 12-73-ПП, и в нея се казва: Деянието, извършено в състояние на неизбежна отбрана, е правомерно, затова при пряко и непосредствено общественоопасно нападение върху държавни и обществени интереси,или върху личността или правата и , всеки гражданин има право да се противопостави и отблъсне или да подпомогне да бъде отблъснато нападението.

Изискванията за неизбежна отбрана дават отговор на два основни въпроса:

-кога може да бъде извършена тя ?

-как тя може да бъде извършена ?

Затова тези изисквания ще бъдат разделени съответно на :

-изисквания за допустимост

-изисквания относно начина на извършване на неизбежната отбрана.

По тази хронология, разглеждаме първо Допустимостта на неизбежната отбрана, която е предмет на по-нататъшното изложение.