Георги Раковски

Дописка от Охрид

Тая от Охрид дописка обнародвахме тъй също, както ни е проводена. Призовавахме

всички бьлгари да обърнат внимание на тия наши събратя кои толкова голямо

наслаждение са почувствували към народний език и с толкова усърдие да се

заузели пак да го уведат в черкви и училища си. Коя благочувствена българска

душа, а и въобще всяка славянска не ще усети едно българско подбуждане, кога

отвори листове повестности и види, че то място някогаж, освен като е дало на

свят толкова велики мъже, кои са били императори във Византион и най-славни

пълководци, както е бил Управда (Юстиниян) Великий и негов сестрич Юстиниян П.

Величар славний и други? А кога отворим черковная история и видим, че тамо се е

съставило първое независимо свещеное славянско седалище еще от времени Управда

Великаго; оттамо са били спомощници и съподвигатели Св. Кирила и Методия в

кръщения преславского двора и в преписвания свещенного писания за

новокръстивших се преславцев. Тии възпоменаеми в наши древности "велми

бързописци българи попове" Сава, Ангеларий, Наум, Климент и друг. у тях места

са били! А кога смислиме в какво положение днес са ги докарали злобни

фанариоти, изгнавши матерний им език из черкви и училища и старавше се да

изгладят и най-малкое възпоменание от старого и славного прошествия, как трябва

да гледаме на тях фанариоти? Разумява се, че с най-голямое презрение да ги

гоним и чистим съвсем от тях наши святи места, кои са тии осквернили със

злобное и развратное си поведение!

А на охридски булгари, както се тии сами назовават, трябва да им помогнем

всички други българи и българи с книги и други нужни за училища им работи, да

се и по тях места народная наука и просвещение уведе.

Охридски булгари са съхранили живи обширни попредания за съществувания на

българская там патриаршия, коя гръко-фанариотская злоба преди един век с

клевети и лукавщини оборвда, както е веке доказано и всякому знайно. А чудно е,

че и за свети Климентово време имат обширни исторически попредания, както и

част от светия му мощи и досега са съхранили, казват, в Охридская черкова.

Нужно и необходимо нужно е даст зауземе някой си от наших учених да опише

всички по тях места стародревни остатки, както и попредания народа. Какъв свят

ще разлеят тии за наша стара и нова новестност!

в."Дунавски лебед", бр.5, 12.10.1860 г.