Дон Кихот мъдрец или глупак

Дон Кихот е най-хубавият хумористичен роман, написан с цел да осмее безсмислените рицарски романи. Писателят-реалист Сервантес подлага на присмех илюзията, че рицарството може да бъде обществена сила и още повече идентифицирането на рицарската литература с живота.

Идейният замисъл на романа не се изчерпва само с тази задача. Дон Кихот е не само пародия и карикатура на рицарския роман, той е многопластова творба, която може да се интерпретира на различни нива философско, нравствено, социално психологическо и т. н.

Дон Кихот несъмнено е рожба на своето време. По съвсем обективни причини у Дон Кихот се поражда замислен интерес към отживялото времето си рицарство и посветените му книги. Пристрастяването на Дон Кихот ккъм рицарските романи го довежда до своеобразно обезумяване, което не може да бъде наречено истинска лудост. Той тръгва по света, за да възстанови унищожените дълбокохуманни ценности: сила, евжливост, честност, доброта. Той се втурва да осъществява целта си с ентусиазъм, но резултатът се разминава с очакванията. Героят си поставя възвишени цели, но се опитва да ги осъществи с неуместни средства.

Много често героят взема за истински илюзорния свят, сътворен от въображението му, и без резерви се хвърля в него, за да поправи злото, което си внушава, че стои насреща му. В резултат винаги има пострадали невинни, а често и за самия Дон Кихот последствията са сериозни:счупени ребра, избити зъби, пребити ръце. Такива са епизодите с погребалната процесия, нападението на оввчео стадо, освобождаването на каторжниците, разпрата с козаря и др., където наред с господаря страда и верният Санчо.

Почти всички подвизи на Дон Кихот имат трагикомичен характер, но по-важен е техният нравствено-етичен ефект. Те представят една извисена личност. В този смисъл интересен е двойнственият характер на главния образ в романа. Дон Кихот е и безумец и безкрайно мъдър човек. Идеалите му надхвърлят рамките на времето, в което живее, и го характеризират като човек на бъдещето. Героят иска да наложи една висша правда, нереализуема за времето, в което живее. Дон Кихот е представител на човечеството, което се стреми да постигне повече от това, което му позволява епохата. Благодарение на всеотдайни и силни личности като Дон Кихот се осъществява прогресът.

Дон Кихот притежава многобройни прекрасни черти и една, която се приема като недостатък неговото безумие. Прекомерното четене на рицарски романи и времето, в което живее героят, създават условия за психически отклонения. Въпреки това Дон Кихот невинаги е в плен на лудостта си. В минутите на бистър ум той разсъжда като истински философ. Този, чието болно въображение воюва с вещици, магьосници, чудовища, в миг на просветление казва: Много добре зная, че няма в света магии, които могат да прекършат и изнасилят волята, както простите хорица вярват, и че волята ни е свободна и няма треви и вълшебства, които могат да я покорят. В много случаи Дон Кихот удивлява слушателите си с мъдри думи. Такива са епизодите с речта пред козарите, съветите към Санчо, пламеннта реч, с която се защитава пред духовника в дома на херцога и мн. др. Изследователят на Дон Кихот Исак Паси казва за героя на Сервантес: Той е разумен в безумието, той е мъдър в лудостта. В лудостта на Дон Кихот има система. Лудостта на героя превръща несъвършенството на света в съвършенство на идеала. Скритият разум в лудостта му търси доброто там, където има само престъпление, порок, и корист

Свободен и щастлив такъв трябва да бъде човекът според Дон Кихот. Това е ново, хуманистичносхващане, което не е кредо на рицарските романи. То е ключ към възгледите на Сервантес за човека на новото време.

Всяка епоха има своите Донкихотовци. Сякаш те са предопределени да съществуват , независимо от обективните условия на времето. Те са неизменна част, която винаги ще противостои на общата тълпа, потънала в своята инертност. Отличващи се с непримиримостта си към несправедливостите те са вечния двигател на промените. Винаги мъдреца, осмелил се да изкаже гласно истината е наричан безумец. Но кои ли са истинските безумци? Дали не тези, които бързат да хвърлят камъните върху истината, заслепени от самодоволство, с изпаднала в дълбока летаргия съвест, потънали в тинята на пошлостта.