Д Кихот и С Панса /Л И С/

Романът Знаменитият идалго Дон Кихот де Ламанча е произведението, на което ренесансовият писател Мигел де Сервантес Сааведра дължи популярността си. Оригинално замислен като пародия на рицарските романи, Дон Кихот надскача първоначалния авторов замисъл, изграждайки с богата образност картина на испанската действителност, изпълнена със смисъл поради дълбочината на персонажната система и хуманистичните възгледи на героите, която не губи яркостта си и до днес.

В представите на читателя образите на странстващия рицар дон Кихот и неговия верен оръженосец се запазват неразривно свързани. Като представители на различни социални прослойки с различни първоначални възгледи, тяхната мотивация да поемат на поход не съвпада. Впоследствие героите се развиват, претърпяват промяна, дължаща се на общуването им един с друг и със света на ренесансова Испания. Въпреки това, всеки запазва идентичността си с присъщите й особеностти, качества и недостатъци. Докато Дон Кихот е мъдрец, носител на високи ценности и идеали, но съществуващи в и чрез нестабилната персона на умствено болен човек, Санчо Панса е въплъщение на практицизма и въобще на личността, чиято основна цел е физическото оцеляване единствено досегът с възгледите и достойните за уважение нравствени стожери на Рицаря на печалния образ успява да породи у него с течение на времето светлината на идеала.

Дон Кихот е името, с което се представя Алонсо Кехана идалго от обедняващата испанска аристокрация, по време на умопомрачението си, когато смята себе си за част от отдавна изчезналото странстващо рицарство. Това се дължи на прекомерното му вглъбяване в романите, разказващи за славните приключения на рицарите в името на правдата, справедливостта и доброто. В представите на идалгото реалността се заменя от несъществуващия идеален свят, изобразен в книгите от богатата му библиотека жестоко и несправедливо съсипана от две личностти, престъпни в своето невежество, които изгарят богатата колекция романи на Дон Кихот изгорената книга е нещо страшно, нечовешко, непрочетената още повече. Алонсо Кехана не може да бъде обвинен в липса на досег с литературата. Разочарован от действителността, той се оттегля в света на изкуството, убеден в хуманността на идеалите си, решава да промени света, но не съумява да избере адекватните средства за постигане на идеалите си. Героят твърде много се е отдалечил от истинските измерения на битието, за да достигне съответния по- справедлив, по- добър живот. Той заменя една реалност с друга и така обирча себе си и възгледите си на сблъсък в стена от неразбиране, отпращаща го в пространство на самота, където осъществяването на високите му морални копнежи е невъзможно.

Единственият човек, готов да последва Дон Кихот в неговия свят, се оказва съселянинът му Санчо Панса. Причините, подтикващи двамата герои към действие, са коренно различни. Дон Кихот предприема походите си в стремежа да защитава доброто и да бъде негов творец, да застава на страната на правдата, отразена в личностите и съдбите на когото и да било без разлика в произхода, пола и способностите така, както Ренесансът представя човека. От друга страна, Санчо тръгва след Дон Кихот поради възможността за материална облага. По пътя към губернаторското място на