Дон Кихот и Санчо Панса -,,небето и земята на испанския национален характер (ЛИС) Романът ,,Дон Кихот са противопоставени и разделени човекът и хуманното в него.Високата нравственост на идеите за духовна свобода са несъвместими с обществения живот в края на 16 и началото на 17 век. В условията на духовната криза и социална разруха, Сервантес създава своя рицар на печалния образ Дон Кихот. Героя се е превърнал в еталон на хуманност, човешка надежда, неугастващ копнеж за един по красив свят. Човек винаги губи от своите добродетели в битка с жестоките реалности на времето. Дон Кихот е типичния испанец от онази епоха, който е твърде беден за да е аристократ, и твърде горд от аристократичния си произход за да бъде буржоа. Сервантес формира представата за характерния тип на епохата гладния испанец, който крие своята нелека съдба под придобита или наследствена благородническа титла. Чрез образа на Дон Кихот е показано величието и трагизма на ренесансова Испания. Като не намира романтика в еднообразния си начин на живот, той се превръща в странстващ рицар и тръгва да променя света. Дон Кихот се сражава с всяка несправедливост, която засяга човешкото достойнство. Той е непримирим с низостта, алчността и високомерието, които царят в испанското общество. Чрез своята мисия рицарят от Ла Манча преоткрива забравените човешки ценности, не само за себе си, а и за другите хора. Погледът му е извисен над обичайното битие на съвременниците му. Той се стреми да се издигне над нищожното, дребнавото и егоистичното.
В развитието на романа не са толкова важни рицарските приключения, колкото съветите и размислите от позицията си на странстващ рицар той може да говори смело за това, което го вълнува. В речта пред казарите той се връща към онова време, когато хората не са знаели двете слова ,,мое и ,,твое.

,,Боли ме сърцето задето се посветих на странстващото рицарство в такова подло време, каквото е днешното.

Целият свят служи на човека, за да живее той доволно и щастливо, като владетел на Земята. Любовта в онова време се изразява ,,с простота и непринуденост. Към всички човешки добродетели може да си прибави моралната чистота в отношенията между хората, непознаващи престъпност и зло. Призван да служи на висшите човешки добродетели рицарят се сблъсква с низосттите в човешкото общество

,,Боли ме сърцето, задето се посветих на странстващото рицарство в такова подло време, каквото е днешното.

Дон Кихот предпочита рицарски идеали пред бездуховното настояще на испанците. Заменили честта и благородството. Той дарява свободата на онези на които е била отнета

,,......жестоко е според мен да превръщаш в роби същества, създадени от господа и природата, за да бъдат свободни

Въпреки несполуките оптимизмът никога не го напуска. Мъдрият испански идалго е извор на много ценни и умни съвети, които са неподвластни на времето. Макар и отправени към Санчо Панса тези съвети могат да полезни на всеки човек. Ако управниците в която и да е епоха се вслушат в думите на рицари те наистина биха притежавали тези добродетели, които изисква от тях хуманното начало на всяко общество човечност, благородство, духовна извисеност и истинска справедливост.

Великия Сервантес е отправил послания към онези, които умеят да четат и да откриват дълбокия смисъл на думите. Великата мечта на човека е да промени света, да го направи по - добър, по - чист и по - хуманен. Всяко поколение носи в себе си търсещия дух на рицаря от Ла Манча.