Дон Кихот и Санчо Панса безсмъртна литературна двойка

Дон Кихот и Санчо Панса двама верни другари, тръгнали по един и същи път, споделящи едни и същи приключения или два коренно различни персонажа, живеещи в два взаимно противопоставящи се свята. Този въпрос е толкова противоречив, колкото и главните герои в романа на Сервантес.В образите на Дон Кихот и Санчо Панса той създава литературни образи с общочовешко значение.

Главните герои отдавна са напуснали страниците на романа и са се превърнали в безсмъртна двойка. Те са неделими един от друг, взаимно се допълват, представяйки два типа човешко поведение, обединени от един общ идеал. В хода на романа става все по невъзможно да противопоставяме Санчо Панса на неговия господар- Дон Кихот. Вместо като антипод, го виждаме като последовател на знаменития рицар.

Двата образа са изградени чрез пародия. Външният им облик е карикатурен. Облеклото, физиката им, видът им, възрастта им, снаряжението, конят и магарето, които яздат- всичко е пародия на истинския рицар и неговия оръженосец. Вдъхновявани от различни подбуди, те кръстосват из прашните пътища на Испания за да търсят приключения.

В началото авторът ни запознава с безразсъдния, но и мъдър в лудостта си, беден идалго Алонсо Кехана, който от любител на рицарски романи, се превръща в един истински доблестен рицар Дон Кихот, вярващ в доброто и справедливостта. Неговият идеализъм му навлича много проблеми, породени от изкривената му представа за действителността, но именно заради тази лудост, която граничи с наивността, нашият герой ни става симпатичен по един особено странен начин. Той вярва в убежденията и принципите си, като неотлъчно ги следва, с единствената цел да направи света по-добър и по-красив. Но както се казва една птичка пролет не прави, затова, благодарение на съвета на ханджията, нашият рицар решава, че трябва да си намери оръженосец, който да споделя заедно с него ударите на съдбата и да го подкрепя в трудните моменти. Именно тук авторът ни представя вторият по значимост персонаж верният оръженосец - другар, Санчо Панса.

За разлика от господаря си, Санчо не витае в облаците и не търси въображаеми противници в лицето на вятърни мелници.Той е материалист, предпочитащ да се наслади на добрите кулинарни изкушения и на здравия, непробуден сън според него две от най-ценните блага. Както на всеки един материалист, така и неговите мечти и желания са от чисто материално естество. Пример за това е неговото желание да стане губернатор на голям остров.Макар, че е материалист той си е и един най-обикновен човек които изоставя дом, жена, деца за да тръгне след един фантазьор по пътя на приключенията.Така един до друг застават два образа едновременно противоречиви и сходни, изключващи се и допълващи сеедин друг. Единият е слаб, изпит, вдъхновен от идеята да възцари справедливост, да изкорени неправдата и да върши легендарни подвизи. Другият е нисък и пълен, човек от народа, ръководещ се от материални и реалистични подбуди.

Няма други два героя в ренесансовата литература или изобщо в литературата които да са едновремено напълно противоположни и в същото време взаимно свързани. Дон Кихот и Санчо Панса не могат един без друг. Ако единият от героите не съществува, самият роман няма да има такова емоционално въздействие и художествена стойност.

Дали от съветите на Дон Кихот или от това, че сам е усетил невидимите неща за неговите сетива, Санчо от една огромна противоположност, се превръща в своеобразно копие на господаря си. Когато на смъртния си одър Дон Кихот произнася своята внушителна реч, Санчо доказва, че от един силен контраст, всъщност се е превърнал в дубликат на странстващият рицар.