Проблемът за правилния избор

Животът е низ от радости, разочарования, провали и сполуки и хората са принудени да вземат непрекъснато решения. Изборът е част от живота. Дори в ежедневието си човек най-общо избира между доброто и злото, отрича нещо или го одобрява. В различните епохи начинът на живот и проблемите, пред които са били изправени хората, са били различни. Но пред всеки човек, независимо кога и къде е живял, стои един вечен проблем за правилния избор какъв да бъде, как да живее, към какво да се стреми и как да го осъществи.
Дон Кихот и Хамлет, като представители на Късния ренесанс, осъзнават несъответствието между своите хуманистични идеали и несъвършенството на света, в който живеят. Разочарованието от човешките взаимоотношения, основани на лицемерие, егоистичен интерес и бездуховност, става причина за демонстративния отказ на двамата герои от обичайния за средата им начин на живот. Изправени пред дилемата да бъдат част от едно общество на груб практицизъм или да се опълчат срещу море от бедствия, за да възстановят човешката справедливост, Дон Кихот и Хамлет избират да отстояват високите духовни идеали на Ренесанса. Ярки индивидуалности те поемат по опасния и труден път на борбата за промяна на света, в който живеят. Според тях зачитането на човешката личност и отговорността за съдбата трябва да стоят на челно място в ценностната система на обществото.
Проблемът за правилния избор на героите в романа Дон Кихот и в трагедията Хамлет е свързан с проблема за лудостта. В началото на романа Дон Кихот е просто незабележимият Алонсо Кехана, водещ съществуване според наложените норми на обществото. Отричайки действителността, в която живее, той се противопоставя, като я подменя с въображаема, но идеална нереалност в рицарските романи. Лудостта му го прави независим и горд, дава му възможност да се чувства герой. Благодарение на нея той става действащ мечтател. Отказва да бъде като другите, ограничени само в сферата на личния си бит. Безумието му поражда бунта срещу действителността.
Подобно на Дон Кихот, Хамлет не желае да се примири с установения морал в Дания, която се е превърнала в затвор за човешкия дух и мисъл. Несигурен в собствените си възможности да го промени, датският принц първоначално вижда единственото спасение за себе си в смъртта, защото неговите идеали не му позволяват да бъде част от нравствено прогнилото средновековно общество. Загубил баща си, предаден от майка си и от приятелите си, разочарован от любимата си, той се оказва сам срещу престъплението, подлостта и лицемерието. Затова е разбираема мисълта му за самоубийство. Но Хамлет избира да живее с маската на лудостта. За него тя е средство за осъществяване на мисията му да отмъсти за смъртта на баща си и бягство от бездействието.
Лудостта на Дон Кихот и Хамлет им дава възможност директно да изричат истината, да бъдат трагичното изключение на своето време. Където и да се появят, с когото и да говорят, те пораждат безпокойство у другите, които установяват, че има система в безумието им. А там, където има система, властва мисълта. Чрез разума си Хамлет осъзнава, че престъплението на чичо му е въвлякло след себе си невинни съучастници и пак чрез разума си разбира, че ако убие Клавдий, злото, вместо да бъде премахнато, ще се увеличи. За принца е по-важно да разбере как човекът венец на природата, се е превърнал в убиец, подлец, лицемер или безволево същество. Преобразен като шут той сваля добродетелните маски, зад които се крият чичо му, майка му и приятелите му.