Дон Кихот-вечен символ на хуманността

Литературноинтерпретативно съчинение върху романът на Сервантес Дон Кихот

В своя роман Дон КихотСервантес създава един свят изпълнен с много и различни прояви на човешката същност.Като основна идеология на Ренесанса ,хуманизма се явява ориентир за човешката добродетелност и справедливост.Трудно може да се създаде модел за ренесансова личност.Такъв модел би трябвали да бъде сбор от различни качества.Въпреки многото модели,които предлага литературата те нямат нищо общо с хармонията.Тези модели понякога са противоречиви и объркващи,трудни за осмисляне.И точно такива трябва да са ,защото Ренесансовият човек е питащ ,търсещ,стремящ се.Именно един такъв пълнокръвен образ на ренесансовата личност ни представя Сервантес в своето най-значимо произведение Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча.Във всичките свои лутания , търсения и стремежи ,героят Дон Кихот успява да даде повече на света отколкото да вземе за себе си.

В началото на романа Дон Алонсо Кихано по нищо не се различава от останалите испански идалги.Примирил се е с условията ,приел е орисията на своя безцелен и бездеен живот ,той всъщност е обществено безполезен.Но много честен ,мъдър и умен ,отегчен от своето безинтересно и скучно съществуване се пристрастява към рицарските романи,които го довеждат до безумие,благодарение на което той изцяло се противопоставя на действителността.Именно от тази първа метаморфоза на нашият герой ,в която той от дон Алонсо Кихано става великият рицар Дон Кихот,започва неговото странстване ,чиято цел е да намери доброто и да помогне на всички страдащи ,онеправдани и бедни.

Тази му първа метаморфоза е пропита с толкова въодушевление,радост и безкрай надежди.Потънал в илюзорния свят на своите красиви идеали,испанския идалго без думи се пита как би могъл да ги направи реалност.Той действа,той е уверен в себе си и в своите възможности и тръгва уверено и борбено за правда и свобода.

По време на първият поход все още виждаме нашият идалго,вживял се в ролята си на рицар.Той се впуска в авантюра след авантюра с хуманно чисти помисли и желания ,но винаги неговите идеали са потъпкани от действителността.Дон Кихот живее със спомена от отминалото време когато високо моралните ценности са били най-важното за човек.Но явно в тогавашна Испания тези качества и ценности като състрадание и съпричастие,добронамереност ,искреност и честност са потъпкани .Тези качества у човека създават идеала на Дон Кихот за общество .Неведнъж той е показвал своята честност по време на странстванията си,случката с бедното ратайче е изключително показателна за това му качество.Начинът по който защитава бедното дете,което няма физическа възможност да се брани от своя господар показва загрижеността му към човечеството и най-вече към младото поколение ,на което предстои да усъвършенства и обогатява света.Начинът по който умело с мъдри думи успява да се противопостави на селянина в защита на детето ни дава основание да твърдим ,че Дон Кихот не е луд човек ,а хуманист ,верен на своят идеал.Дон Кихот и изключителен мъдрец в своите намерения,в соят идеал и словото ,което проповядва,но безумец в своите действия и средства с които се бори срещу злото.Задачите,които си поставя идалгото показват неговата способност да наблюдава ,трезво да преценява действителността,да не си затваря очите пред неправдите и социалните проблеми.Състраданието към всички страдащи и любовта му към всички ражда хуманистичният идеал на Дон Кихот.По време на своите три похода,и най-вече в последните два,идалгото допълва представата на читателите за идеала към който се стреми.Той изгражда този идеален свят чрез своето мъдро слово,разсъжденията и най-вече във споровете си със Санчо,който от своя страна попива всичко казано от господаря си и преобразява своята същност .Мъдрите слова ,които чуваме от идалгото отхвърлят първоначалната представа за лудият Дон Кихот,който всеки читател открива в началото.Мъдростта ,което струи от думите ми ,убедеността в тях и примерите с които подкрепя доводите си са безспорен пример за непресъхващата вяра и оптимизъм.Рицарят на печалният образ разбира,че за да осъществи своите мечти за идеално общество трябва да действа.Във всички свои стремежи по време на странстванията си той се води от благородни подбуди.ТОЙ ПРИТЕЖАВА В ХАРАКТЕРА СИ ТАКИОВА ЧЕРТИ,КОИТО СА ДОСТОЙНИ З АУВАЖЕНИЕ И ВЪЗХИЩЕНИЕ .Ето защо за правилното разбиране на този тъй сложен ,единствен и неповторим образ герой трябва да го възприемаме такъв какъвто го е създал автора,без всякакви предубеждения.В нито една негова постъпка неможем да открием корист или лична заинтересованост .Той напълно се себераздава без да очаква възмездие.Това изключително много говори за благородството ,което извира от чистото му сърце.Когато вижда затворниците ,оковани във вериги,които за него са символ на робството възкликваЩом е тъй налага се.Най важното за една ренесансова личност и това ,което гарантира успеха е непреклонността пред враговете,вярата в светлото бъдеще,неспиращият труд и оптимизъм-именно това крепи героят ни през последните месеци от живота му.Въпреки безброй тежките поражения ,които претърпява след всяко сражение той не губи дори и малката надежда за бъдещето.

В миговете ,които не са редки, той проявява своята мъдрост .Незабравими са съветите ,които дава на своя оръженосец- Санчо Панса,когато по силата на една жестока съдба простият селянин става