Дон Кихот де ла Манча

История на създаването: Не е установено кога и при какви обстоятелства възниква у Сервантес идеята да напише роман за рицаря с остарели представи за преодоляването на несправедливостите и неправдите в света. Известно е, че предприемчивият испанец получава разрешение да издаде първата част на романа Хитроумният идалго до Кихот де ле Манча на 26 септември 1604 година. Романът се появява през януари 1605 година. Отпечатването на втората част на романа е разрешено от Инквизицията на 5 ноември 1615 година. Скоро след това тя се озовава в ръцете на испанските читатели.

Жанровата специфика на творбата: Според авторитетния руски познавач на европейския роман Виктор Шкловски рицарският роман е не само предмет на спор за Сервантес: Това са книги, от които той е взел много в писателския си опит; самият той е искал не толкова да унищожи рицарския роман, колкото да го преустроиСервантес като Колумб, който мечтаел да намери кратък път за Индия, а вместо това се натъкнал на Новия свят, не преустроил рицарския, а създал нов роман /стр.211/

В края на първата част на романа за безумния странстващ рицар авторът ни среща с един мъдър каноник, който повежда беседа с героя му. Явно е че свещенослужителят харесва рицарските романи, макар че умственото разстройство на страстния читател на тези романи Дон Кихот го плаши. Шкловски възприема речта на каноника не като отрицание на рицарските романи, а като набор от съвети как да бъде преустроен той. Руският изследвач откроява следните пасажи в речта на мъдрия каноник: Самият сюжет на рицарските романи позволява на един просветен да развие своите сили, тъй като открива пред него широко и просторно поле, в което може безпрепятствено да даде воля на перото сиСвободната форма на този роман дава на автора възможност да се показва ту епичен, ту лиричен, ту трагичен, ту комичен и да съчетава в произведението си онези елементи на най-нежните и занимателни изкуства, каквито са поезията и риториката. Пък и самият епос може да се предаде еднакво добре в стихове и проза.

Многоплановостта била присъща на самия рицарски роман; откритието на Сервантес, негов исторически подвиг, било това, че той променил отношението към героя и преосмислил наново осъзнавайки взаимоотношението между частите на романа - отбелязва справедливо Шкловски /стр.214/.

Шкловски анализира приноса на модата на тъй наречените шмекерски /плутовски/ романи в изграждането на особената, комплексна жанрова поетика на творбата на Сервантес: Системата от подвизи на Дон Кихот, първоначалният смисъл на неговите постъпки са рицарски, но в