Дон Кихот-безумец или мъдрец

Безсмъртната творба на Мигел де Сервантес-Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манчае книга,за която с основание може да се каже,че и до днес в много отношения остава първа и единствена по рода си.Целта на автора е да направи пародия на рицарския роман,за да прекъсне целия този поток от ненужни рицарски романи в историята.Но наред с това Дон Кихот е и първият голям реалистичен роман в историята на западноевропейската литература, в който се осъществява синтез на образци и елементи от всички дотогавашни прозрачни жанрове.

Романа предлага на нас читателите от епохата на късния Ренесанс един нив за тях отворен текст,отличаващ се с много разнообразие на засегнати теми,идеи и илюстриращи ги примери.Преди да тръгне да прави добро Дон Кихот се отдава с бурна срастна рицарските романи като ги чете неуморно денем и нищем и то с години,без да се щади той си губи разума.След като тръгва на пътешествие героя не съзнава,че е наподходящо облечен и че превоза му е омършавяла кранта,а и че той самият е доста стар.Той не съзнава, и че света който го заобикаля не е този който е бил преди години в годините на рицарството.

След като облича дрехите на прадедите си героят си въобразява,че е храбрият рицар Дон Кихот де ла Манча.Мухлясалите и ръждясали останки от доспехи и пречупеното,но сръчно поправено копие,в неговите очи изглеждат като блестящо въоръжение.Легена се превръща в лъскав шлем,а крантата в буен кон,който нарича Росинат-кон над конете .Дон Кихот единствено заради тези причини,а и изобщо защото не е с здрав разум и се впуска в несмислени битки,които отново си въобразява и при които нищо не постига.Изцяло го наричаме безумец и мъдрец тъй като той изоставя за много дълго самоличноста си и я заменя с друга,а и се отказва да приеме за истински и целия реално съществуващ свят около него.Всички хора близки и далечни,познати и непознати,с които контактува, или се превръщат като врагове и приятели единствено на базата на отнощението им към собствената му лудост.

Дон Кихоте не само безумец,той е и мъдрец.Героят на романа дава много полезни и мъдри съвети на своя оръженосец.

Помни, Санчо,-ако избереш пътя на добротелта и ако се стремиш да вървиш само добри дела,няма да завиждаш на тези ,чиито прадеди са били князе и сенатори,защото кръвта се наследява,а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от благородния произход...

Този съвет,който Дон Кихот дава на Санчо е за отговорноста на управляващия ,за правосъдието и за необходимоста да остане неподкупен.Следващия съвет,който героя на романа дава на Санчо е когато той самият осъзнава опасноста да се превърнат със своя оръженосец в обикновенни шутове,Дон Кихот без колебание заявява,че се налага да си тръгват.

Свободата Санчо ,е едно от най-ценните блага ,с които небесата са дарили на хората .С нея не могат да се сравнят нито съкровищата,които крие земята,нито тия,които таи морето.За свободата Санчо,както и за честа ,може и трябва да се жертва живота и обратно,пленничество е най-голямото зло,което може да сполети човека.Казвам ти го Санчо,защото ти видя пиршествата и обилието,на които преди малко напуснахме.Е,добре...Задълженията да се отплатиш за направите ти благодеяния и милости са вериги ,които пречат на духа да бъде свободен.