Кой си ти Дон Кихоте?? Досега бях чувала,че си един безумец,един луд,който се бори с вятърните мелници,но след като открих тайната ти,разбрах,че лудите сме ние,днешните човеци!!Защо ли?защото за нас вече няма нищо ценно ,нищо свято ,живеем в един безумен свят,дори и не мечтаем,за да ни осени мъдростта!

Може би трябва по-често да се обръщаме към теб,за да открием"мъдрият безумец",който винаги е отстоявал достойнството и човвешката гордост и който е останал докрай верен на съвършенния идеал за красота и добро!

Разгръщайки страниците на романа"Дон Кихот" откриваме,че човекът не е адекватната мяра на епохата.Той е нейното "безумно" изключение.Човекът е анахронизъм,а хумаността-лудост.Затова трагично самотен и излишен се чувства Дон Кихот ,затова се отправя към миналото,към мъдрия и безумно красив свят на приказката.Алонсо Кихана полудява,за да се роди един друг и напълно различен човек-рицарят Дон Кихот,решен да побеждава в битки със страшни великани и магьосници в името на един прекрасен и възвишен кодекс на душата.

В началото на романа Дон Алонсо по нищо не се отличава от хилядите испански благородници ,представители на обеднялата идалгия.Като всички тях и той се е примирил с действителността.Но идва дръзкият бунт на човешкото съзнание,който граничи с безумието.Безличният идалго се превръща в ярка индивидуалност.Особената сила на хуманното в съзнанието на героя е причина за неговото различие.Справедливост,красиви нравствени помисли и добри дела-това е целта на Дон Кихот и всичките му усилия са наасочени към нейното реализиране.Героят живее на условната граница между въображение и реалност,блян и действителност,лудост и разум.Той е смешният рицар на доброто,борещ се за справедливост в печална и грозна действителност.

Когато се замисля,откривам,че и ние не живеем във време много по-различно от епохата на дон кихот.И ние жадуваме за справедливост и хуманност ,но днес просто си нямаме един Дон Кихот ,който да ни води към изграждането на един справедлив и хуманен свят.И скоро няма да си имаме,защото липсват мъдрите безумци,дръзнали да отстояват идеалите си .На думи може би ги има,но на дела......??

А умният и благороден Дон КИхот високо цени човвешката свобода.За него човек е роден да бъде свободен и никой няма правото да му отнеме това щастие.

тръгнал да търси обетованата земя на човешкото добро ,Дон КИхот в края на живота си отново се оказал сред света назлото.Но героят никога не се отказва в битката за човешкото у човека,въпреки че не скрива разочарованието си от срещата с грозното в действителността.Това е всъщност безумната дързост -Да бъдеш мъдър,когато си загубил в битката за щастие!!