ДОМЪТ И ПЪТЯТ В "ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК"

Романът "Железният светилник" интерпретира събитията около освобождението на Македония от турско робство. Понятието история тук се употребява максимално широко. В неговата долна граница стои конкретното разбиране за конкретната съдба на Македония, а в по-високите му точки се разполага цялостната идея - за принципите управляващи съдбата на един народ ; начините, по които се космизира човешкото битие; за ценностите, които оправдават характера на осъзнатите човешки дейности. Талевата тетралогия е построена на принципа на нанизване на историята върху нишката на рода. Различните поколения Глаушеви представляват участта на самия народ, различните обществено-исторически ситуации илюстрират движението на историческото време. Семейството е модел на народа, така както Глаушевият дом е модел на големия дом наречен България. Неслучайно тетралогията се открива с цитат от народна песен, разказваща за родовото дърво, което съединява земята с небето. Така например и семействата са метофорично свързани не само по между си, но и с глобалномитологичния образ на световното дърво, което винаги устоява на изпитанията. Образът на дървото идва да внуши тъкмо здравината на връзките. Родовата хроникалност се оказва и историческа хроникалност. Представителите на рода са точката , която излъчва послания за историческото време, за неговите характеристики. Затова личното се оказва по някакъв начин винаги историческо, частният избор - символичен исторически жест.

Движестото се историческо време се представя чрез непрекъснати нарушения на устоновените канони. Различни норми и условности на своето време нарушават Стоян и Султана, Лазар и Катерина, Рафе Клинче. Нарушител на вечното историческо статукво в крайна сметка е и самият народ, който самопожертвователно се хвърля в пламъците на героичния Илинден. Повествованието буквално се носи на вълните на нарушенията.

Историческата реалност се представя като единство от нарушения и норми. Първите осигуряват движението, а другите - бдящи за съхранението на вече постигнатите ценности. Двамата първи нарушители, Стоян и Султана, в последствие правят равносметка, че са живели в " един и същ ярем, както беше човешкият род от памтивека". Нормативният Стоян набързо бива отпратен в