Образния свят в романа Тютюн

5. Човекът в преломно време.

6. Откъсването на човека от неговата естествена среда.

7. Конфликтът личност общество.

8. Идеята фикс, която довежда човека до деградация.

9. Човешките съдби в един момент на обществото.

Увод:

Романът Тютюн е художествено изображение на националния живот преди и по време на Втората световна война. В епически разгърнатите пространства на творбата се преплитат множество сюжетни линии, различни герои, съсловия и класи. Конфликтната сложност на техните отношения е център на авторовото внимание. Подобна романова схема е тиражирана в редица белетрестични произведения на 50-те години. Тютюн остава класическа творба, от онези, които по думите на Борхес поколения хора, движени от различни подбуди четат с постоянно усърдие и необяснима преданост. Романът на Димитър Димов се радва на такова признание и причината е художествената психология и философската концепировка. Тютюн, подобно на Талевата тетралогия е замислен като роман на поколенията. В него е трябвало да се проследи съдбата на тютюнотърговци от турско робство до създаването на едромонополни концерни от рода на Никотиана. Кристализирането на идеята редуцира това намерение до последното поколение на старите, чийто представител е татко Пиер. Това е образ с важен структуроопределящ смисъл, както го нарича литературният критик проф.Тончо Жечев.

През 1948 година Димитър Димов публикува статията си Тютюнев склад доказателство, че проблемът и знакът тютюн е вече определен обект на изследване. Три години по-късно излиза романът, в който творецът проблематизира съдбата на поколения търговци. Изгражда образа и философията на едно десетилетие, маркирано в рамките на 30-те и 40-те години на века. Заявката, която ще бъде възелът, центърът, около който ще се гради повествованието, е направена още чрез заглавието Тютюн. Тютюнът е образ на националния живот като поминък, икономика, политика. В началото на века и особено след войните тютюнът се налага в българското стопанство и бит. Димитър Димов израства в семейството на тютюнев експерт (след смъртта на баща му на фронта, майката се омъжва повторно), затова и така тънко познава психологията на хората от тази прослойка.

Димитър Димов твори на границата на класическия и новия роман.