Доказателствено право

2. Предмет на доказване

. Предмет на доказване съвкупност от обстоятелства и факти, които трябва да бъдат установени, за да се реши правилно разглежданото дело.

. Предели на доказване кръга от доказателствените материали, които трябва да бъдат събрани и проверени по предвидения в закона ред, за да се постанови правилна присъда.

. Класификация на обстоятелствата, които се отнасят към предмета на доказване 4 групи:

• обстоятелства, които обуславят, изключват или погасяват отговорността на обвиняемия;

• обстоятелства, които определят характера и степента на отговорност на обвиняемия;

• обстоятелства, които имат значение за основанието и размера на гражданската отговорност;

• обстоятелства, които имат характер на причини или условия, способствали за извършване на престъплението.

Отделните обстоятелства от всяка група не винаги имат значение за решаване на въпросите само от тази група, както и не винаги се разкриват в тази поредност.

Обстоятелства, които обуславят, изключват или погасяват отговорността на обвиняемия:

1. Трябва да се установи налице ли са обстоятелствата, които покриват признаците на дадено престъпление не само дали има извършено престъпление въобще, но и дали е имало място в действителността дадено конкретно събитие, имащо характер на престъпление.

2. Участвал ли е обвиняемият в извършеното престъпление нужно е да се установи не само, че деянието е извършено от лице, което може да бъде субект на съответното престъпление, но и да се установят обстоятелствата, които ще посочат кое е това лице, кой е действителният автор на престъплението. Трябва да се установи също дали авторът на престъплението е действал виновно умишлено или непредпазливо. Изяснява се и въпросът със съучастниците има ли такива, кои са те, степента и характерът на участието на всеки един от тях.

3. Обстоятелства, които водят до отпадане на отговорността или изключване на възникването и обстоятелства относно вменяемостта на дееца.

Обстоятелства от значение за характера и степента на отговорността на обвиняемия:

1. Издавайки своята присъда съдът трябва да определи такова наказание, което би въздействало възпитателно и предупредително както върху подсъдимия, така и в/у другите членове на обществото трябва наказанието да бъде индивидуализирано.

2. Размерът на наказанието се определя, като се вземат предвид:

А/ подбудите за извършване на деянието и другите смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства;

Б/ степента на обществена опасност на деянието и дееца.

3. Във връзка с индивидуализацията на наказанието безусловно е необходимо да се изясни личността на обвиняемия всички обстоятелства, които могат да дадат указание за степента на обществена опасност на обвиняемия (минало, отношение към обществото, поведение в местоработата, поведение по време и след извършване на престъплението, минали осъждания и др.).

4. Необходимо е да се изяснят и онези обстоятелства, които обуславят освобождаване от наказателна отговорност с прилагане на мерки за обществено въздействие, възпитание или административно наказание.

Обстоятелства, които имат значение само за гражданската отговорност: например: именно ищецът е претърпял вреди от престъплението; обстоятелства, специфични за отговорността на гражданският ответник; притежава ли обвиняемият определено имущество; съществуват ли пречки да се реализира от това имущество обезщетението за причинени вреди; къде се намира имуществото и т.н.

Обстоятелства, които имат характер на причини и условия, способствали за извършване на престъплението: задачата на наказателния процес е да се вземат мерки за преодоляване на тези причини и условия (сигнална функция на съда и органите на предварителното производство).

Всички тези обстоятелства образуват в своята съвкупност т. нар. основен (главен) факт в процеса.

V. Доказателствени факти фактите, въз основа на които могат да се направят изводи относно обстоятелствата, които се отнасят към основния факт. Те се отнасят към някоя от групите обстоятелства, в зависимост от това какви обстоятелства изясняват.

V. Контролни и насочващи факти: