Забравена парола?
Начало на реферати

Дойранската епопея


ОТБРАНАТА ПРИ ДОЙРАН

В българската военна практика от Освобождението до края на Втората световна война се проявява интересна традиция, при която тактически формирования от нашата армия с отбранителни действия провалят стратегически намерения и операции на противника.

През 1877 г. с отбраната на Шипка Българското опълчение срива стратегическия замисъл на турското командване за прелом в Руско-турската война. След осем години войските на Западния български корпус с отбраната на Сливнишката позиция не само спират настъплението на Нишавската армия, но вземат инициативата и създават условия за контранастъплението. По подобен начин отбраната на 7-а Рилска дивизия през 1913 г. срива настъпателната операция на турската Галиполска армия, целяща поврат в Балканската война. Такива случаи има и през позиционния период на българското участие в Първата световна война, такива са и действията на 3-ти и 4-ти корпус на Първа българска армия през март 1945 г.

Най-яркият пример в това отношение са отбранителните действия на българските войски през Първата световна война на Македонския фронт в участъка между р.Вардар и Дойранското езеро. Макар да се водят на по-малко от 20 км фронт, те заемат важно място в провала на оперативно-стратегическите и политическите планове на Съглашението за развитие на войната в Европа.

През 1916 г. успешната отбрана осуетява настъпателната операция на Антантата, с която тя цели да привлече на своя страна във войната Румъния и Гърция2. Провалът на настъплението става причина Гърция да отложи включването си в коалицията, а Румъния да се откаже от внезапното нахлуване в България през Добруджа.

Българското главно командване се възползва от успешните отбранителни действия в този участък на фронта. През 1916 г., докато се води отбраната при Дойран, то подготвя и провежда две настъпателни операции, с една от които (Струмската на Втора армия) подобрява оперативното очертание на Солунския фронт, като отхвърля гръцките войски от десния бряг на р. Струма и българският ляв фланг опира при Орфанския залив на Егейско море. Едновременно с това е отклонено вниманието на румънското командване от подготовката на Тутраканската операция.

През 1917 и 1918 г. отбраната в долината на р. Вардар проваля оперативно-стратегическия замисъл на съглашенското командване за динамизиране на войната и излизане от позиционния застой. Предвид орографията на ТВД и силите на Българската армия то разчита на пробив на Солунския фронт в участъка между р. Вардар и Дойранското езеро и бързо излизане към Скопие и София , като по този начин Централните сили да бъдат принудени да прехвърлят войски от другите фронтове на войната и най-вече от Западна Европа.

Българската отбрана между р. Вардар и Дойран устоява и през трите кампании от: позиционния период 1916 1918 г., като са отбити пет опита за пробив през 1916 г. от 9 до 18 август; през 1917 г. три пъти: 9 и 10 февруари; 22 до 25 април и на 8 и 9 май. В края на войната от 14 до 19 септември 1918 г., тя носи славата на твърда, устойчива, упорита, високоефективна и непреодолима отбрана, която в продължение на трите години от съществуването на Солунската армия не дава мира на нейните командващи генерал Сарай, а по-късно Франше ДЕпре.

Дойранската епопея facebook image
Публикувано от: Параскева Андонова

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.