Идеи и теории за Обществото (Етнопрограми)

В съвременните изследвания върху развитието на мисленето, концепцията, че човешкото общество винаги е предполагало ясна дифиренциация между природно и социално, е отдавна ерозирала. В течение на дълъг период от развитието си човек е възприемал Природата и Обществото в неразчленен вид. Мислената "конструктивизация" на познанието се развива постепенно чрез отделянето на различни признаци за действителността и последващото им утвърждаване като понятия. Дълго време разграничаването на социалните явления се е осъществявало чрез най-очевидните, най-леко уловимите признаци на Обществото. Лидер сред тях е поведението, което отличава биологичния вид. (Поршнев, Б. За началото на човешката история. С., 1981, гл. 1.) Като вероятен интерес то включва и механизмите, чрез които се регулира и самоосъществява. Верижна реакция "принуждава" появата на дълготраен афинитет към отделяне на групата признаци, отразяващи феномените на съзнанието. Това е универсалния механизъм, чрез който се програмира човешката дейност, осъществява комуникацията между хората, интеграцията им в колективен живот, ориентацията в действителността. По подробно вж. Маркарян, Э. Очерки теории культуры, Ереван, 1969.

Симпатията към тази проблематика открива бързо своя противник. Появява се т.нар. основен философски въпрос. Всъщност отдавна той е напълно излишен. Като предизвикателство към познанието в него се крие отминала парадигмална действителност. Решението на проблема, или по-скоро абсурдността на поставянето му ( без, разбира се, да прекрати последващото изписване на още милиарди страници), откриваме през 20-те години на XX в. с появата, вече в рамките на Айнщайновата парадигмална действителност (смисъл ниво на обща система от познания, понятието "парадигма" се въвежда в обръщение през 60-те години от американския изследовател Т. Кунц (вж. Кунц, Т. Структура научных революции. М., 1975. Идеята за такъв подход в историята намира място в Jonson, P. A History of Modern World. New York, 1982, ch. l.), на различна, от дотогава познатите, използваема концепция за времето и пространството (Вж. Едингтон, А. Пространство, время и тяготение. Одесса, 1923, с. 45 и сл.). Възможността да се поставя пред тях отрицателен знак обезсмисля проблема за първичното и вторичното. Този въпрос засягаме, само за да дадем заслужения приоритет на руската научна мисъл, която непосредствено след октомври 1917 г. в продължение на период от няколко години все още не е вмъкната в лоното на познатата ни догматика.

В това конкретно въведение към най-общото в проблема за подход към Обществото е излишно да се правят исторически разходки, които ще проследят търсенето на приемливи мотиви за пътища в неговото изследване. Комплексността на проблема обаче, винаги изисква определено ниво на формализация. Затова като универсален ключ за "откриване" на Обществото засега полагаме понятието "организация". Обикновено го схващаме като подреденост на елементите в една система, като структура на системата, като условие за нейното функциониране и т.н. (По подробно вж. Koontz, H., C. O'Donnell. Management: A Systems and Contingency Analysis of Managerial Functions. T.1. New York, 1976, part l.)